— Значи това е причината, поради която видях само три планети — замислено каза Улф. — Външните се намират по върховете на равностранен четириъгълник. Поради което отсрещната планета винаги е скрита от Апирматцум.
Той не се удивляваше на силите, които позволяваха разполагането на четири огромни тела толкова близо едно от друго в относително стабилна система. Науката на Повелителите беше далеч извън възможностите му да я проумее, точно както не бе по силите и на никой от останалите живи Повелители да я разберат. Всички те бяха наследили могъщество, основаващо се на принципи, които им бяха напълно непонятни, без това да ги вълнува макар и в най-малка степен. Стигаше им, че можеха да се възползват от предоставената им мощ.
Но незнанието на принципите ги правеше уязвими отвреме-навреме. Всеки от тях разполагаше с много техника и оръжия. Ако бъдеха повредени, унищожени, загубени или откраднати, единствения начин да се набавят нови бе да се откраднат от друг Повелител… ако все още съществуваха. А и в защитата, с която се ограждаха срещу другите Повелители, винаги се намираха дупки, независимо, че понякога тя изглеждаше непроницаема. Най-важното нещо бе да се живее достатъчно дълго, за да се налучкат тези дупки. Затова Улф се надяваше, че ще може да бъде крайният победител. Имаше достатъчно време да размисъл, докато траеше живачният дъжд. От дълго време насам някакво ъгълче на съзнанието му го атакуваше непрестанно с мисли, които му досаждаха с привидната си неуместност. Не ставаше дума за сегашната ситуация. Това бе може би само защитна реакция, която отвличаше вниманието му от безпокойствата по отношение на Хризеис, за която той беше безсилен да направи каквото и да е било в този момент. Имената на баща му, братята, сестрите и братовчедите му, го бяха карали да се чуди откакто беше възвърнал паметта си за предишния си живот като Джадауин, Повелител на Света на нивата. Уризен, Вейла, Лува, Анана, Теотормон, Паламаброн, Енион, Аристон, Тармас, Ринтра — това бяха все имена на герои, населяващи огромните, тъмни светове от дидактичните и символистични трудове на Уилям Блейк. И не ставаше дума за обикновено съвпадение. Улф бе убеден в това. Но по какъв начин се бе натъкнал на тях мистичният английски поет? Беше ли познавал някой изпъден Повелител, заточен на Земята, където по незнайни причини му бе разказал за своята раса? Защо не? А след това Блейк бе използвал сюжета на някоя тяхна легенда като основа за апокалиптичната си поезия. И беше изменил съдържанието й значително.
Някой ден, когато Улф се измъкнеше от тази клопка, щеше да бъде интересно да направи някои изследвания по този въпрос на Земята, както и да разпита онези от Повелителите, които биха го допуснали достатъчно близко за разговор.
Чаткането на живачните капки спря. Островитяните изчакаха половин час за по-сигурно, че бурята наистина бе отминала, и после се върнаха на палубата. Подът беше натрошен и обгорял. Стените бяха пробити на толкова много места, че корените и листата бяха като накълцани наситно. Наблюдателната гондола беше станала жертва на особено тежка бомбардировка и беше напълно опустошена. Навсякъде по палубата се виждаха малки капчици живак.
— Живачният дъжд не може да се сравнява с метеоритния — обади се Теотормон. — Капките се движат с не повече от сто мили в час, когато навлязат в атмосферата, а преди да стигнат до повърхността значително се забавят и разпръскват. И все пак…
Той помаха с пръст с посока към разрушенията.
Улф погледна към морето. Оцелелите гнезда бавно се отдалечаваха. Крилатите мъже се бяха изправили пред достатъчно свои проблеми, за да мислят за продължаване на атаката. Едно от гнездата бе толкова претоварено от спасилите се от другите гнезда, че плавно губеше височина.
Дугарн беше тъжен. Загубите в жива сила бяха толкова значителни, че щеше да бъде много трудно да се маневрира успешно с острова, а защитата му срещу следваща атака бе направо невъзможна. Сега им оставаше да се носят безпомощни във въздуха, обикаляйки света. Можеха да възвърнат предишната си мощ едва когато децата им пораснеха. Но бе крайно невероятно островът да бъдеше оставен на мира докато децата пораснат.
— Моят народ е обречен — промълви той.
— Не, докато продължавате да се борите — отвърна му Улф. — В края на краищата, ще избягвате сблъсъци с други абутали, както и с наземните острови. Ти веднъж ми спомена, че единствената причина два абута да се сближат един към друг е защото са били съзнателно насочени така. Е, можеш да престанеш да го правиш. А и нихидорите се появяват достатъчно рядко. За първи път от петнайсет години се натъкнахте на ято от гнезда.