— Не е наша вината, че си такъв страхливец — натякна му Вейла.
Паламаброн яростно я изгледа, но не отговори нищо. Теотормон, решавайки, че най-сетне е намерил някой, който няма да посмее да му отговори, подхвана обидите на Вейла, когато тя спря. Паламаброн го удари през лицето. Теотормон диво изръмжа и скочи върху него. Краката му се плъзнаха и той заби лице в нозете на Паламаброн. Паламаброн на свой ред падна като кегла. Отхвръкна настрани извън обсега на перката на Теотормон. Двамата трескаво, но неуспешно се опитваха известно време да се вкопчат в гърлата си.
Накрая Улф, който не се бе присъединил към смеха на останалите, им извика да спрат.
— Ако продължите с тези безсмислени детински прояви, ще се наложи насила да ги спра. Не с излъчвателя, защото не искам да прахосвам енергията му за такива като вас. Просто ще продължим без вас. Имаме нужда от единство и трябва да ограничим разногласията си до минимум. В противен случай ще доставим на Уризен удоволствието да види със собствените си очи как сами се избиваме.
Теотормон и Паламаброн ядно се спогледаха, но спряха. Всички безмълвно продължиха да приплъзват крака напред под бледата червеникава светлина. Нощта беше сложила край на тишината около тях. В далечината се чуваше блеене като на овце и мучене като на говеда. Нещо изрева като лъв. Когато подминаха следващите храсталаци, видяха малки двукраки създания да берат плодовете им. На ръст бяха към две и половина стъпки, козината им имаше кафеникав оттенък, а лицата им бяха като на лемури. Имаха дълги заешки уши и издължени очи. Горните им крайници завършваха с лапи, а долните със смукала. Притежаваха къси аленочервени опашки. Като видяха минаващите наблизо хора, те спряха да се хранят и се обърнаха към тях, шавайки с носове. След малко подновиха яденето, убеждавайки се, че новодошлите не представляват опасност. Само един от всички продължи да ги следи с поглед и излая като куче в тяхна посока.
Не след дълго, някакво подобно на норвежка хрътка животно излезе зад близкия хълм. Беше рунтаво като овчарка, жълтеникаво на цвят и приличаше на лисица. Краката му завършваха с тънки костени кънки, на които то се понесе към двукраките същества. Те излаяха обезпокоено и вкупом побягнаха. Въпреки смукалата си се движеха доста бързо, но пързалящата се лисица беше много по-бърза. Водачът на двукраките, разбирайки, че нямат шанс, изостана докато не се изравни с най-бавния от поверениците му. Блъсна го странично, другият се прекатури, а водачът се понесе напред. Жертвата изпищя и се опита да се изправи на смукалата си, но в същия миг върху него връхлетя ръмжащата лисица. Кратката схватка завърши, когато лисицата впи зъби в гърлото на двуногото.
— Ето обяснението на драскотините, които виждаме тук-там по повърхността — обади се Улф. — Някои от животните тук са кънкьори.
Той замълча, осъзнавайки че кънките биха помогнали и на тях да се движат по-бързо. Проблемът беше да си ги набавят.
Подминаха още едно от дългошиестите, подобни на рогата хиена създания, като онова, с което се бяха сблъскали в самото начало. То не им обърна сериозно внимание. Вместо това, заби зъби в стъкловидната материя на повърхността, отчупи парче и го задъвка. Продължи да ги следи под око, простенвайки с наслаждение на вкуса, а стомахът му междувременно издаваше звуци като на повредена домашна канализация.
Групата продължи да напредва и след известно време се доближиха на около триста метра от цяло стадо от същите твари, които кротко пасяха камъни. Между тях имаше и малки, които или непохватно се гонеха едно-друго, или се хранеха от майките си. Някои от мъжкарите изреваха предупредително при вида на групата досадници, а един дори ги съпроводи докато не се убеди, че наистина не представляват заплаха. После подминаха други подобни на антилопи създания, с бяла кожа, украсена с големи червени ромбове и преплетени рога. И техните крака завършваха с костени кънки.
Улф започна да се оглежда за подходящо място за спане. Не след дълго попаднаха на нещо като естествен амфитеатър, заграден от четири хълма.
— Поемам първото дежурство — каза той. Определи Лува за следващия и Енион, който да застъпи след Лува. Енион енергично възрази, питайки за какъв се смята Улф, че да му заповядва.
— Можеш да откажеш да поемеш своя дял от отговорността, ако желаеш — отговори му Улф. — Но ако решиш да спиш, когато ти дойде реда, можеш да се събудиш в челюстите на ей онова там — той посочи през рамото му и Енион се обърна толкова рязко, че загуби равновесие. И другите погледнаха в посоката, в която сочеше пръста на Улф. От върха на един от околните хълмове ги гледаше огромно животно с грива. Главата му беше с формата на крокодил с къса муцуна, тялото му беше като на котка, краката му завършваха с лапи със смукала.