Улф постави излъчвателя на минимална мощност и стреля. Съзнателно прекара лъча по гривата. Космите задимяха, звярът изрева ужасено, обърна се и изчезна отвъд хълма.
— Понеже отворихме дума за това — започна Улф, — смятам, че някой трябва официално да получи пълномощия. Отбягвахме, или по-точно отбягвахте, до момента подобно решение. Оставяхте ме да ви водя в някои моменти. Най-вече защото сте прекалено лениви или твърде ангажирани със собствените си дребни проблеми, за да се захванете и с това. Добре, но мисля, че е време да уредим този въпрос. Загубени сме без водач, на чийто заповеди всеки безпрекословно да се подчинява по време на кризисни ситуации. Така че, какво е вашето мнение?
— Обични ми братко — подхвана Вейла, — аз мисля, че ти показа, че ти си човека, когото да следваме. Аз ще гласувам за теб. Освен всичко, ти притежаваш и излъчвателя, а това ти дава допълнителна власт над нас. Ако, разбира се, някой от нас не притежава скрито оръжие, което до момента не е показвал.
— Ти си единствената, която е запазила достатъчно дрехи, за да скрие оръжие под тях — отговори й той. — Що се отнася до излъчвателя, той ще бъде в ръцете на онзи, който е на пост в даден момент.
Всички повдигнаха вежди на това заявление.
— Не че особено ви се доверявам — обясни той решението си. — Просто защото мисля, че никой от вас няма да бъде толкова глупав, че да се опита да го задържи за себе си или да продължи нататък сам. Така че, когато продължим утре, очаквам излъчвателя да ми бъде върнат.
Всички гласуваха без Паламаброн. Той заяви, че нямало да гласува, тъй като било очевидно, че мнението му е срещу това на мнозинството.
— Ама ти, братко, да не смяташе да предложиш себе си? — подигравателно го попита Вейла. — Струваше ми се, че дори на човек с неизкореним егоизъм като твоя, не би могло да му мине подобна мисъл.
Паламаброн се направи, че не й обръща внимание.
— Защо и аз не съм един от часовите? — попита той Улф. — Не ми ли доверяваш?
— Щом държиш, утре можеш да застъпиш първа смяна — успокои го Улф. — А сега е време за малко сън.
И Улф остана на пост, докато останалите се натъркаляха по твърдата земя. Той се заслуша в далечните животински шумове: познатия рев-вой, ръмжене, както и някои нови звуци — остро свирукане, умолителен хленч. Веднъж дори се разнесоха удари на гонг, а след това над главата му изпърхаха криле. Отвреме-навреме ставаше на крака и бавно оглеждаше във всички посоки, завъртайки се около оста си. Изтече половин час, в края на който той събуди Лува и му даде излъчвателя. Нямаше часовник за да определи точно времето, но подобно на всички Повелители вградания му часовник беше достатъчно точен. Още като малък той бе изкарал серия хипносенаси, след които можеше да засича изтеклите секунди с точността на хронометър.
Въпреки желанието си, известно време не можа да заспи. Безпокоеше го мисълта за първата смяна на следващата нощ, когато Паламаброн щеше да вземе в ръцете си излъчвателя. Той беше определено най-нестабилният от всички Повелители. И мразеше Вейла повече от останалите. Щеше ли да устои на изкушението да я убие, докато тя спеше? Улф реши, че се налага да поговори с брат си още на сутринта. Паламаброн трябваше да разбере, че ако убие нея, ще трябва да убие и всички останали. Нямаше проблем да го направи с излъчвателя, но оттам нататък щеше да разчита само на себе си. Това наистина беше странно. Колкото и да се мразеха един друг, Повелителите още по-трудно понасяха мисълта да останат напълно сами. При други обстоятелства те може би не биха понесли компанията на околните. Но тук ги обединяваше общият им смъртен страх от баща им и те намираха някакво утешение в това да споделят мъката и опасността с още някой.
И точно когато започна да се унася, през главата му мина една мисъл. Той изруга. Защо не се беше сетил досега? Защо това не бе хрумнало на никой от останалите? А беше толкова очевидно! Изобщо не се налагаше да пълзят по сушата. Ако имаха лодки щяха да пътуват много по-бързо и по-безопасно. Щяха да бъдат в безопасност от хищниците. Трябваше да види какво можеше да се направи по този въпрос на следващата сутрин.
Някакви викове го изтръгнаха от съня му. Изправи се навреме за да види как Тармас стреля по гривесто животно, точно като онзи хибрид между лъв и крокодил, който бе изплашил снощи, опърляйки козината му. Звярът се спускаше по склона бързо с характерния звук на отлепящи се смукала. Зад него се виждаха труповете на още три. Оцелелият се добра на десет стъпки от тях и едва тогава рухна на земята. Половината от издължената му муцуна липсваше.