Една сутрин, веднага след като сянката на луната се скри, те пуснаха драконовата лодка във водата доста над скалата с вратите. Останалите Повелители започнаха да гребат назад, стараейки се да удържат лодката на място, а Улф застана на носа, завъртя въжето с куката в кръг над главата си и го хвърли нагоре.
Куката мина през вратата и изчезна. Той започна да опъва въжето, теглейки и лодката, докато тя не се опря в основата на скалата. За момент помисли, че куката се е захванала. Но в следващия миг тя се изплъзна, появи се летейки обратно във въздуха, въжето се отпусна и той залитна назад. Успя да се задържи на крака, но лодката се заклати, зачерпи вода през борда си, преобърна се и потъна. Всички се вкопчиха в обърнатото към повърхността дъно, а Улф успя да задържи в ръка въжето с куката.
Половин час по-късно, експериментът беше повторен.
— Не се отчайвай — каза Улф на останалите. — Това е една земна поговорка.
— Моля те, спести ми поговорките си — сопна се Ринтра. — Мокър съм до кости и се чувствам отвратително. Наистина ли мислиш, че има нужда пак да опитваме?
— Че какво друго ни остава? Я да се хващаме на работа. Да се напънем като в доброто старо време.
Останалите го погледнаха неразбиращо и после неохотно се хванаха за греблата. Този път Улф опита по-трудно хвърляне. Прицели се в самия връх на шестоъгълника. Понеже вратата беше висока към дванайсет стъпки, общата височина ставаше над четиридесет стъпки. Въпреки трудната цел, хвърлянето се получи удачно и куката се захвана за другия ръб на рамката.
— Успях! — ухили се Улф доволно. После дръпна въжето, за да го обере. Лодката се плъзна по дясната страна на скалата, отривайки се в нея. После започна да завива, носена от течението. Застанал на носа, Улф разбираше, че ако се остави да бъде носен от лодката, куката ще се откачи в мига, когато минат от задната страна на вратата.
Затова увисна на въжето и остави лодката да мине под него. Краката му докосваха водата. Той ги опря в стената като алпинист, но те се плъзнаха встрани. Така че изостави тази техника и с груба сила се заизкачва само на мускули. Не беше много лесно: въжето бе мазно, скалата леко се извиваше, оставяйки въжето да минава близко до повърхността й, а това увеличаваше натоварването върху китките му. Изкачването ставаше бавно. Някъде по средата, въжето се отпусна в ръцете му. Нещо над главата му леко изпука. С вик на разочарование той полетя надолу във водата.
Когато Вейла и Енион му помогнаха да излезе на брега, се разбра, че два от зъбците се бяха отчупили от заварката си върху напречната планка. Парчетата сега, разбира се, бяха някъде на дъното на реката.
— Сега какво? — озъби му се Паламаброн. — Ти използва всичките ни оръжия и изхаби толкова от енергията на излъчвателя. А сме не по-близо до вратата, отколкото бяхме в началото. Според мен, дори и по-далече. Я ни погледни. Погледни мен: отвсякъде изпускам вода, като измъчена, наистина изтерзана дълбоководна риба, извадена на сухо.
— Защо не го духаш? — сряза го Улф. — Това е друг земен израз.
В същия миг спря, очите му се разшириха и той прошепна:
— О, питам се дали…
— Не, само не още една от налудничавите ти идеи! — възкликна Паламаброн и вдигна ръце във въздуха.
— Налудничави или не, поне са идеи — възрази Улф. — Поне до момента, аз съм единственият, който има какво да предложи по-различно от оплаквания, хленчене и зъбене.
После легна по гръб и се загледа в пурпурните небеса, дъвчейки парчето месо, което Лува му бе подал. Наистина ли идеята за хвърчило беше налудничава? Дори да можеха да го направят, щеше ли това да им помогне?
Не, хвърчилото нямаше да свърши работа. Ако го направеха достатъчно голямо, за да изтегли нагоре тежка и здрава кука, то нямаше да мине през шестоъгълника. Момент, момент! Ами ако хвърчилото носеше въже, от което висеше куката, и се издигнеше достатъчно високо, за да прелети над шестоъгълника? Той простена и отново се опита да забрави за хвърчилото. Не можеше да им помогне по никакъв начин.
Изведнъж рязко се изправи в седнало положение и извика:
— Може! Ако са две!
— Две какво? — сепна се Лува от дрямката си.
— Не хвърчила!
— Че кой е казал нещо за хвърчила? — отговори Лува.
— Две лодки и двама души, които да хвърлят — възбудено заговори Улф. — Може да стане. И най-добре е този път да стане. Защото започвам да изчерпвам идеите си, а виждам, че никой от вас няма намерение да ми помогне. Използвали сте си мозъците с хилядолети я наред с една-единствена цел: да се избивате. Не ставате за нищо друго. Но, в името на Лос, аз ще ви накарам да правите нещо по-различно!