— Изморен си — опита се да го успокои Вейла. — Легни и си почини — тя му се усмихваше. Това го изненада. Какво толкова весело имаше в ситуацията им? Също както другите и тя беше мокра и скапана от умора.
Да не би все пак да таеше някаква любов към него под омразата? Може би се гордееше, че от всички именно той продължаваше да изпровизира и да се боди с трудностите, докато останалите мислеха само за наложените им неудобства.
Или се опитваше да го накара да си мисли, че все още го обича и се гордее с него? Имаше ли някаква скрита причина за тази открита проява на добронамереност от нейна страна?
Не знаеше. Да си Повелител означаваше да се усъмняваш в мотивите на останалите Повелители и то със сериозни основания за това.
Когато завършиха изработването на двете примитивни лодки, Улф вече имаше нов план. Първоначално бе решил, че е най-добре да приближат към скалата, заобикаляйки я с двете лодки от двете страни. Но след това прецени, че три лодки дават още по-добри шансове за успех.
Използвайки клони от храстите и дърветата и свързвайки ги с въжета от сурова кожа, той изработи високо скеле. И четирите му крака бяха в лодки: единият в драконовата, а останалите три — в новоизработените три плетени лодки. Улф взе решение за провеждане на операцията едва след дълги тренировки с останалите Повелители. Бавно и безкрайно внимателно, лодките, които носеха основата на правоъгълното скеле, бяха пуснати на вода. Течението на реката в близост до брега не беше така силно, както както в средата, така че Повелителите можеха да контролират доста добре своя ход. Докато останалите плуваха и се мъчеха да задържат лодките относително неподвижни, Улф се изкачи по тясната стълба, построена на единия опорен крак на скелето. Точно този крак се поддържаше от драконовата лодка, така че тежестта на Улф не доведе до потъването му. Имаше един опасен миг, в който му се стори, че всичко всеки момент ще рухне във водата. Но той се притисна с всички сили до крака и равновесието остана ненарушено.
Работейки на малки групи, другите Повелители се качиха в малките плетени лодки и в драконовата. Направиха го едновременно, за да намалят клатенето до минимум. Вейла, Теотормон и Лува вече бяха в малките лодки и помогнаха на Паламаброн, Енион и Аристон да се качат по един при тях. Тармас прояви невероятна ловкост: той се качи сам на драконовата лодка с трудно извиване на тялото си.
След това Повелителите започнаха внимателно да гребат, насочвайки скелето. В началото имаше проблеми, понеже плетените лодки, които по-скоро имаха формата на вани, отколкото на истински лодки, бяха трудни за управление. Но понеже бяха потеглили към скалата много над нея срещу течението на реката, разполагаха с достатъчно време, за да овладеят тромавите си плавателни съдове и да синхронизират действията си преди да стигнат до целта. Улф се притискаше в мостика в предната част на конструкцията, който се издигаше високо над водата. Мостикът се люшкаше и пропадаше и на два пъти той затвори очи убеден, че лети към водата. Но в края на краищата видя бялата скала с двете златни шестоъгълни врати точно по курса пред себе си. Извика предупредително на останалите Повелители и те загребаха назад. Беше особено важно скелето да не налети на скалата с прекалено голяма скорост. Конструкцията беше толкова крехка, че бе немислимо да издържи на силен удар.
Улф бе решил да използва лявата врата, тъй като предишния път бяха минали през дясната. В последния миг скелето се заклати. Мостикът се насочи силно наклонен към левия шестоъгълник, Улф застина приклекнал и в мига, в който скелето се заби с оглушителен трясък в скалата, той скочи напред. Прелетя през шестоъгълната рамка с излъчвател на пояса и въже през рамото.
11
Нямаше ни най-малка идея какво ще намери от другата страна. Очакваше да се озове или на друга планета или в крепостта на Уризен. Подозираше, че Уризен не беше приключил играта си с тях и че по-скоро ще попадне на третата от планетите, обикалящи около Апирматцум. И пристигането му на тази планета можеше да е под формата на спокойно приземяване, хвърляне в яма с диви животни или пускане в пропаст.
В мига, когато усети нещо твърдо под краката си той осъзна, че се намира върху наклон. Моментално сви крака и изпъна напред ръце и така успя да блокира удара в камъка. Повърхността му беше гладка, макар и не с изкуствено понижен коефициент на триене и се намираше под наклон от четиридесет и пет градуса. Той се обърна и разбра защо зъбците на куката се бяха изплъзнали от вратата при първия експеримент. Цялата основа на шестоъгълната рамка от тази страна беше облицована с камък. Беше невъзможно нещо да се задържи по тази повърхност.