Приблизително три секунди след изчезването си животното се появи отново. Сега се намираше на трийсет стъпки от него. Улф направи крачка и то моментално изчезна.
Три секунди по-късно на откритото място стояха две животни. Едното беше на десет стъпки от Вейла. Другото беше на петнайсет стъпки вляво от Улф.
— Какво, по дяволите, става? — възкликна Улф. Той трудно се изненадваше. Но сега бе напълно объркан. Беше направо смаян.
Животното до Вейла изчезна. Беше останало отново само едно. Улф се затича към него с вик и вдигната тояга, надявайки се да го стресне до такава степен, че да име шанс да го удари.
То изчезна. След малко се появи отдясно. Заедно с втория скокливец.
Повелителите тръгнаха към тях. Двете животни изведнъж се превърнаха в пет.
След това настана хаос от викове, крясъци и пълна суматоха. Няколко животни се материализираха зад гърбовете на Повелителите и те се втурнаха да ги преследват.
В следващия миг останаха само две от съществата, които Улф щеше да нарече темпусфъджери.
Двата станаха три в продължилото три секунди преследване.
След това остана само един.
Повелителите го подгониха и изведнъж се оказа, че пред тях има два.
След три секунди вече преследваха три.
После само един.
Повелителите се носеха във всички посоки на пълна скорост. Появиха се две същества, едното точно пред Паламаброн. Той се изненада, опита се рязко да спре, спъна се и падна по лице. Животното го прескочи и изчезна в мига, когато Ринтра замахна с тоягата си към него.
Появиха се две.
Три.
Изведнъж изчезнаха всички.
Повелителите спряха да тичат и се изгледаха в недоумение. В теснината се чуваше само запъхтяното им дишане и вятъра.
Неочаквано в центъра на групата се материализираха три от съществата.
Гонитбата започна отново.
Остана едно.
После пет.
Три.
Шест.
За шест секунди пак три.
Отново шест.
Улф сложи край на безсмисленото преследване. Всички заедно се върнаха на входа и седнаха за да възстановят дишането си. След това започнаха да обсъждат случилото се, но всеки задаваше едни и същи въпроси, на които никой не знаеше отговора.
Улф разглеждаше шестте животни от стотина метра, които ги разделяха. Те бяха забравили за паниката си, но не и за нейната причина и сега кротко похапваха от плодовете на храстите.
Повелителите се смълчаха. Всички погледнаха замисления си брат и после Вейла се реши да го попита:
— Какво мислиш за всичко това, Джадауин?
— Мислех за момента, когато изчезна първото същество — отговори й той. — Опитвах се да пресметна продължителността на изчезванията им и да съпоставя бройката им в даден момент и веднага след това. — Той поклати глава: — Не знам. Може би. Просто не ми се струва възможно. Но как иначе би могло да се обясни? Или ако не да се обясни, поне да се опише… Кажете ми, някой от вас чувал ли е за Повелител, който с провел успешни експерименти с пътуване във времето?
Паламаброн се изсмя.
— Глупак! — изсъска му Вейла и се обърна към Улф: — Чувала съм, че Слепия Орк в продължение на много дълго време се е опитвал да разкрие принципите на времето. Но уж се бил отказал. Чули го да заявява, че да се опитваш да узнаеш тайната на времето било също толкова непосилна задача, колкото да обясниш произхода на Вселената.
— Защо се интересуваш? — попита Аристон.
— Съществува една елементарна частица, която учените на Земята са нарекли неутрино — обясни Улф. — Тя няма електрически заряд и е с нулева маса в покой. Разбирате ли какво ви говоря?
Всички поклатиха отрицателно глави. Лува каза:
— Знаеш, че всички сме били изключително образовани на времето, Джадауин. Но минаха хиляди години, през които се интересувахме от наука, колкото да използваме техниката, оставена ни на разположение.
— Вие наистина сте една сбирщина от невежи богове — въздъхна Улф. — Най-могъщите същества във вселената, които не са нищо повече от неграмотни божества.
— Какво общо има всичко това с настоящата ситуация? — попита Енион. — И защо ни оскърбяваш? Нали сам каза, че ако искаме да оцелеем, трябва да забравим за обидите.
— Извинете ме — каза Улф. — Просто понякога наистина не мога да проумея абсурдността на тази… да оставим това. Както и да е, неутриното се държи доста особено. Държи се по начин, който може да обясни особеностите му, ако на него се гледа като на частица, движеща се обратно във времето.
— Така ли е в действителност? — попита Паламаброн.