— Съмнявам се. Но поведението му може да се опише в термините на пътуване във времето, при което то се движи на задна хронологическа скорост. Аз мисля, че същото има отношение към тези гризачи. Може би те могат да се движат напред-назад във времето. Кой знае, Уризен може би разполага с техниката за създаване на такива създания. На мен не ми се вярва. Склонен съм да допусна, че ги е намерил някъде във вселената и ги е пренесъл тук на тази планета. Но какъвто и да е произходът им, те притежават някаква способност, която ги прави да изглеждат като скачащи във времето. С уточнението, че обхватът им на действие е три секунди.
Той начерта окръжност в почвата с края на тоягата си.
— Нека това представлява единичното животно, което видяхме в самото начало. — После прекара една линия от кръга и в края й начерта втора окръжност. — Това представлява изчезването му, излизането му от нашето време. За нас това изглежда като придвижване напред във времето.
— Готова съм да се закълна, че когато първия път изчезна, това беше за по-малко от три секунди — обади се Вейла.
Улф начерта нова линия, започваща от втората окръжност и нарисува трета окръжност в края й. След това начерта линия перпендикулярна на втората и я зави в обратна посока, непосредствено до втората окръжност.
— Скача напред във времето или можем да мислим, че постъпва така. След това се връща в интервала от време, през който не го е имало по време на първия му скок. Така че когато видяхме съществото за шест секунди, ние не знаехме, че то е скочило напред и се е върнало назад… След това, създанието — нека го наречем темпусфъджър2 — отново скача напред във времето материализирайки се в момента, когато прототипът на всички е излязъл от първия си скок. Това обяснява появата на двете животни. Макар на практика да става дума само за едно, размножено от пътуването във времето. Добре, едното от тях отново скача на три секунди напред и през този интервал ние не го виждаме. Другото не скача никъде, ни кара да го гоним насам-натам. Скача едва когато темпусфъджър 2 се появява отново. Но номер 1 скача назад в мига, когато номер 2 излиза от прехода. Така че отново имаме два.
— Но в един момент бяха пет. Как става това? — попита Ринтра.
— Да видим. Имахме два. Добре, номер 1 е направил скок и е първия от петте. Скача обратно, за да стане един от предишните два. После напред, за да стане номер 3 от петте. Номер 2 е скочил, когато е имало само един темпусфъджър, за да стане номер 2 от петте. Номера 1 и 2 скачат напред и веднага назад, превръщайки се в номера 4 и 5 от петте. Номера 4 и 5 скачат напред в момент, когато е имало само два. Междувременно номер 1 е скочил на три секунди, номер 4 не е скочил, номер 5 е скочил. При това положение във въпросния момент е имало само два.
Той се усмихна при вида на лицата им.
— Сега разбирате ли?
— Това е невъзможно! — заяви Тармас. — Пътуване във времето! Сам знаеш, че е невъзможно.
— Естествено, че знам. Но ако тези животни не пътуват във времето, какво тогава правят? Ти знаеш точно толкова за тях, колкото и аз. Защо възразяваш, след като аз мога да опиша поведението им като хроносалто, още повече, че това описание може да ни помогне да ги заловим?
— Защо не използваш излъчвателя? — намеси се Ринтра. — Всички сме много гладни. А след цялото това тичане, краката ми направо треперят.
Улф сви рамене, стана и се отправи към фъджърите. Те продължиха да се хранят, но внимателно го наблюдаваха. Когато ги доближи на трийсетина метра, те отскочиха назад. Той ги последва, така че не след дълго ги притисна към задната стена. Те се разпръснаха. Той нагласи излъчвателя на половин мощност и се прицели в един от тях.
Може би темпусфъджърът беше изненадан от вдигането на оръжието. Той изчезна в мига на изстрела, така че енергията на лъча порази само камъка зад него.
Улф изруга, изключи лъча и се прицели в друг. Той скочи встрани и избегна първия изстрел. Улф продължи да натиска пластинката на спусъка и завъртя лъча в плавна дъга. Животното отново скочи, изплъзвайки се на косъм. Когато лъчът отново се приближи до него, той просто изчезна. Улф бързо завъртя лъча обратно към групата. Един от фъджърите скочи точно пред него и белият лъч го близна.
В същия миг съществото изчезна. Зад него се разнесе вик. Той се обърна и видя Повелителите да сочат мъртвото животно отляво зад него. Лежеше на малка купчинка и козината му беше изгоряла.
Той премигна. Вейла изтича при него и му обясни:
— Падна от въздуха. Беше мъртво и обгоряло в мига, когато докосна земята.
— Но аз не бях улучил нищо допреди миг — възрази той. — А животното, което улучих още не се е появило.