Беше пикирала към него с прибрани криле до момента, в който трябваше да нанесе удар с клюна си. В следващия момент ги разпери с изплющяване във въздуха и нададе остър писък. Целта сигурно беше да се парализира противника от страх. Ако идеята беше такава, тя напълно се провали. Улф просто престана да стиска ствола между краката си и се плъзна надолу. Над него се разнесе ново изплющяване и удар, последвани от втори писък, но този път в него прозвуча объркване и разочарование. Птицата явно се бе забила в отчасти в дървото, отчасти в гнездото, разчела пикирането си така, че да порази тялото на Улф. Вероятно в яростта си не бе пресметната точно скоростта, с която бе атакувала.
Улф стигна до земята и се претърколи странично, знаейки, че докосва космите. Не можеше да направи нищо друго. Изправи се, пазейки се с ръка от дъжда слепени клонки, който се посипа от разбитото гнездо. Отдръпна се встрани само миг преди край него да падне полупарализираната птица. Дори да не бе успял да отскочи, ударът едва ли щеше да се получи с пълна сила, понеже съществото все пак бе съумяло да забави падането си инстинктивно разпервайки криле.
Почвата под краката им вече беше реагирала на сигналите, получени от датчиците. Но не само Улф беше станал причината за тези сигнали. Другите Повелители също се бяха разпръснали при спускането на Улф и също бяха докоснали космите около дървото.
— Обратно на дървото — извика им Улф. Вейла беше предугадила съвета му и вече се бе изкачила наполовината. Той започна да се катери след нея и в същия миг усети как някакви остри и горещи като нажежени куки нокти се забиват в гърба му. Летящото създание беше дошло на себе си и се бе вкопчило в него. За втори път му се наложи да се пусне и да падне обратно. Все пак успя да се оттласне с крака и да полети по полегата дъга настрани от дървото. В резултат падна тежко, но съществото остана под него.
Чу се мощно изпускане на въздух: от неговите гърди и от тези на съществото. Пострадал от падането несравнено по-леко, Улф се претърколи настрани, стана бързо и го срита в ребрата. Устата под зловещия му клюн зееше, а двата остри зъба бяха покрити със слюнка и кръв. Улф отново го ритна и се отправи обратно към дървото. Беше избутан настрани от двама от спътниците си, които отчаяно се мъчеха да се доберат на безопасно място. Тармас стъпи на главата му и я използва като трамплин за да скочи върху ствола. Ринтра го дръпна надолу, блъсна го настрани и започна да се катери пред него. Неуспял да се хване добре за ствола, Тармас падна върху Улф, който в този момент се изправяше на крака.
Кацнала на един клон високо на дървото, Вейла се заливаше в истеричен смях. Тя се удряше с юмрук по бедрото, но в един миг замлъкна, после неочаквано изпищя. Беше загубила опора и полетя надолу, счупи един клон, преобърна се във въздуха и тежко падна на рамото си. Остана да лежи замаяна в основата на дървото.
От всички най-изплашен изглеждаше Теотормон. Все още огромен въпреки многото тлъстина, която се беше стопила по него, затруднен от това, че имаше перки вместо ръце, той беше изправен пред почти непосилната задача да се изкатери по дървото. Опитваше и веднага се плъзваше надолу. През цялото време се обръщаше през рамо, бърборейки несвързано.
Улф успя най-сетне да се изправи на крака. Кожата около дървото беше като побесняла. Надигаше се на високи вълни, които преследваха Аристон и Лува. Двамата обикаляха дървото на висока скорост и беше ясно, че ужасът придава на изнурените им тела свежи сили. Вълните зад гърба им постепенно затихнаха. Но пред тях се образуваха нови вълни, а в краката им зейнаха дупки.
С едно последно върховно усилие Лува и Аристон се хвърлиха напред и различните движещи се образувания непосредствено зад тях се сблъскаха. Главата на Улф се замая от хаоса на извиващи се, блъскащи се, подскачащи, мляскащи форми от протоплазма. Сцената пред очите му наподобяваше фантастична колекция от малки водовъртежи.
Преди да успее да реорганизира сигналите, на които реагираше, кожата загуби следите на Аристон и Лува. Те се добраха до дървото, но си пречеха един на друг да се качат по него. Докато се блъскаха, Улф вдигна тялото на летящото създание и го хвърли колкото можеше по-надалеч от себе си. Трупът падна точно на гребена на една започваща да се надига вълна, която спря хода си в мига, когато усети тялото. Около и под него него се оформи вдлъбнатина и трупът бавно потъна под повърхността. Устните на дупката се затвориха над него и единствено издатината и постепенно размиващия се шев върху нея подсказваха, че отдолу може би има нещо.