Улф бързо дръпна глава назад, защото друго от пипалата се прокрадваше нагоре в неговата посока.
— Чудя се как едно такова чудовище може да се изхрани — каза той. — Разполага само с морска храна. Готов съм да се обзаложа, че това върху което стъпваме, е едно гигантско плаващо същество. Подобно на островите във водния свят, то също се движи свободно, неприкрепено към никаква основа.
— Чудесно е да научим това — обади се Лува. — Но по какъв начин може да ни помогне тази информация?
— Ние имаме нужда от още храна — отговори Улф. — Теотормон, ти си плувецът измежду всички ни. Защо не скочиш и не наловиш малко риба? Дръж се близо до брега и бъде готов моментално да изскочиш от водата. Знам, че можеш да го направиш с бързината на тюлен.
— Защо точно аз? — попита Теотормон. — Ти не видя ли лекотата, с която онези пипала сграбчваха рибите?Мисля, че те шареха напосоки. Не знам, може би са в състояние да долавят вибрациите във водата. Но съм убеден, че ти си достатъчно бърз, за да ги избегнеш. А и пипалата непосредствено под ръба на брега са малки.
— Не, няма да рискувам живота си заради вас! — поклати отрицателно глава Теотормон.
— И ти ще умреш от глад като нас, ако не го направиш — опита се да го убеди Улф. — Разбираш добре, че не е възможно да продължаваме с изрезки от кожата. Нали видя колко силно се бунтува тя срещу това.
Той посочи с пръст една риба, която плуваше непосредствено под повърхността. Беше тлъста с глава оформена като сфинкс.
— Не би ли искал да забиеш зъби в това?
От устата на Теотормон потече слюнка, а коремът му изгромоля, но той не се хвърли във водата.
— Добре, дай ми ножа си тогава — въздъхна Улф. Издърпа оръжието от ножницата му, преди Теотормон, който стоеше на един крак, да има време да вдигне и другия и да хване с пръстите му дръжката. Обърна се, засили се и скочи във водата, колкото можа по-навътре. Рибата, естествено, се стрелна настрани от него. Беше бавна, но не чак толкова бавна, че да може да я хване. Но той и не се бе надявал на това. Интересуваше го дали някое пипало, усетило вибрациите от скока му и загребванията с ръце, няма да провери какво става тук.
И настина, едно от тях се насочи към него. То се измъкна от плетеницата в основата и започна да се приближава. Улф заплува бавно обратно към брега, без да вдига глава от водата, за да може да вижда по-добре развитието на нещата. Когато видя, че то рязко се ускорява с приближаване към него, той протегна ръка и го хвана за края. До този момент не можеше да знае дали пипалото не е отровно подобно на медузата например. За щастие, енергично съпротивляващата се в ръката му плът не създаваше впечатление, че е отровна.
Пипалото се нагъна, изви се и обгърна тялото му. Той пусна края му, обърна се и го сграбчи на десетина инча по-навътре. Започна да го реже с ножа, който се справяше изненадващо леко със задачата. Пипалото изостави опитите си да го обхване през кръста и започна да се дърпа. Но той продължаваше да го стиска и да реже. Водата притъмня, защото тялото му бавно беше притегляно под брега. В следващия миг ножът се справи с пипалото и той енергично заплува нагоре без да изпуска израстъка.
Хвърли го на брега, когато извади глава на повърхността, и точно бе започнал да се изтегля навън, когато нещо се обви около десния му глезен. Погледна надолу и видя края на друго пипало. Смукалото нямаше зъби, но беше достатъчно силно, за да не разхлабва захвата на глезена му. Той вкопчи двете си ръце в брега и изхриптя:
— Помогнете ми!
Теотормон направи няколко крачки към него на гумените си крака и се спря. Вейла спря поглед върху пипалото и се усмихна. Лува изтегли скъсения меч от ножницата на кръста й и скочи във водата. Вейла се изсмя и го последва. Тя бързо изплува, взе кинжала от ръката на Улф и отново се гмурна. Двамата с Лува се захванаха с пипалото, започвайки да го секат на няколко стъпки от края му. Малко по-късно Улф успя да се изкатери на брега, а ампутираното пипало все така упорито продължаваше да стиска глезена му.