Двата къса месо можаха да бъдат изядени едва след като ги удряха достатъчно дълго в дънера на дървото за да станат по-крехки. Но дори и след това те приличаха на гума. Все пак, това беше храна.
Те тръгнаха по равнината и след малко стигнаха до първия по-стръмен хълм, от който нататък космите започваха да растат съвсем нагъсто. Оттук вече добре виждаха своята цел: на половин миля от тях, на върха на висок хълм, се виждаха две златни шестоъгълни рамки.
Улф взе клона, който се бе откършил при падането на Вейла. Хвърли го с всичка сили и с внимание проследи как пада върху космите. Цялата околност в мястото на падането му реагира моментално и много по-бурно, отколкото местността, където космите растяха по-нарядко. Кожата буквално изригна.
— О, Лос! — възкликна Аристон. — Това е краят ни! Никога няма да можем да пресечем тази част — той размаха юмрук към небето и извика: — Ти, татко! Мразя те! Ненавиждам те и проклинам деня, когато семето, с което съм бил заченат, е напуснало слабините ти!
Може би си мислиш, че си ни хванал в капана си? Не, в името на Лос и гърбавата Енитармон, кълна се, че че се доберем до теб!
— Ето, това е дух — каза одобрително Улф. — За миг ми се стори, че отново ще захленчиш като болнаво куче. Добре му го каза на дъртия мръсник! Надявам се, че те е чул.
Аристон, който дишаше тежко и със свити юмруци, каза:
— Да, смело на думи. Би ми се искало да знам какво да направя.
— Някакви идеи? — обърна се Улф към останалите.
Всички поклатиха глави.
— Къде остана дяволската хитрост и онази безподобна изобретателност, с която се предполага, че са надарени децата на Уризен? Чувал съм страхотни истории за всеки от вас — още се разказва как сте атакували крепостите на много Повелители и как благодарение на съобразителността и силата си сте им отнемали вселените. Какво ви стана точно сега?
Отговори му Вейла:
— О, те бяха смели и умни, когато имаха под ръка своите оръжия! Но на мен ми се струва, че те все още не са преодолели шока от осъзнаването колко лесно бяха заловени от баща ни. И колко лесно им бяха отнети въпросните любими оръжия. А без тях те губят онова, което ги прави Повелители! Сега са само най-обикновени мъже, при това доста измъчени!
— Изморени сме — поясни Ринтра. — Мускулите ми ме болят и сякаш горят. Отпуснали са се сякаш се намираме на планета с повишена гравитация.
— Мускули! — повтори Улф. — Мускули!
Поведе всички обратно при дървото. Въпреки режещата болка в гърба всеки път когато откършваше клон, той работеше с желание. Останалите му помагаха и скоро всеки държеше наръч клони в ръцете си. Върнаха се на периферията на гъсто обраслата местност и започнаха да хвърлят клоните колкото можеха по-надалече сред космите. Не го направиха едновременно, а през равни интервали от време. Кожата се надигна като море по време на ураган. Вълни и кратери се носеха напред-назад.
Скоро обаче реакцията на кожата започна да става по-умерена. А когато клоните бяха на привършване, гърчовете бяха преминали в уморено помръдване. Последният клон не предизвика нищо повече от една малка и бързо размила се вълна.
— Умори се най-сетне — проговори Улф. — Но сигурно може бързо да възстанови силите си. Предлагам да потегляме веднага.
И той пое бързо напред. Кожата потрепваше и леко се надигаше в отговор на сигналите, изпращани от космите. Появиха се плитки дупки, които Улф хладнокръвно заобикаляше. След малко реши, че няма да им попречи, ако се затичат. И не спря докато не стигнаха хълма, към който се бяха насочили. Той изглеждаше като огромен израстък, като кокоши трън върху кожата. Макар склоновете му да се издигаха почти перпендикулярно, по тях имаше достатъчно грапави места, които даваха възможност да катерене. Макар и не леко, то беше напълно възможно. Не след дълго всички стигнаха до върха без никакви премеждия.
— Честта отново е твоя, Вейла — обърна се към нея Улф. — Коя врата?
— До момента поне тя не може да се похвали с особен късмет — намеси се Аристон. — Защо й даваш все тя да избира?
Но Вейла се обърна към него като тигрица:
— Братко, избирай ти, ако имаш претенциите, че ще се справиш по-добре! Но знай, че ще трябва да докажеш увереността си като минеш първи през вратата!
Аристон отстъпи напред с примирително вдигнати ръце:
— Много добре. Да не променяме традицията точно сега.
— А, значи това вече било традиция — иронично каза Вейла. — В такъв случай, избирам лявата.
Улф не се поколеба. Макар да очакваше, че този път можеше да се озове в крепостта на Уризен, безпомощен и невъоръжен, той престъпи през вратата.