За миг не можа да се ориентира къде се намира, нито какво става около него, защото беше замаян, а нещата, които се въртяха над него бяха толкова странни.
13
Намираше се върху огромен метален сив цилиндър, който бързо се въртеше. Над него, както и от двете му страни, а също така изплуващи пред погледа му с въртенето на цилиндъра, се виждаха други сиви цилиндри. Небето над тях беше бледорозово.
Цилиндрите бяха свързани с по три виолетови лъча. Те започваха на около десет стъпки от центъра на плоските им основи. Отвреме-навреме по дължината на лъчите пробягваха светлинни импулси. Червени, оранжеви, черни, бели, пурпурни — те се носеха по лъчите сякаш подскачащи по обтегнато въже. Когато наближаваха до към дванайсет стъпки от цилиндрите, те ярко проблясваха и бързо изчезваха.
Улф затвори очи, за да се пребори със замайването и повдигането. Когато отново ги отвори видя, че и другите бяха минали през вратата. Аристон и Тармас паднаха на повърхността на цилиндъра и се притиснаха към нея с всичка сила. Теотормон седна сякаш се страхуваше, че въртенето може да го плъзне по повърхността или дори да го запрати в пространството между цилиндрите. Само Вейла беше запазила присъствие на духа. Тя се усмихваше, но това можеше да бъде само демонстративна проява на смелост.
Дори и в този случай тя заслужаваше възхищение.
Улф се опита да разгледа обстановката, в която бяха попаднали, колкото може по-добре. Цилиндрите бяха с големината на небостъргачи.
Не разбираше защо центробежната сила не ги бе изхвърлила до момента. Беше очевидно, че тези тела имаха незначителна сила на притегляне.
Но изглежда все пак не можеше да бъде пренебрегната.
Може би — всъщност, можеше ли да става дума за „може би“ когато бе намесен Уризен? — Тук беше налице много прецизен баланс на силите, за да могат тела с подобни гравитационни полета да се преместват в пространството на толкова близки разстояния без да падат едно върху друго. И дали цветните импулси пробягващи по лъчите не бяха проявления на механизмите за постоянна пренастройка на динамиката на тези странни обекти.
Единственото, което Улф знаеше с увереност бе, че науката, наследена от Повелителите, надхвърляше невъобразимо много онова, което земляните знаеха.
Цилиндрите може да бяха стотици, ако не и хиляди. Намираха се на около миля един от друг, въртяха се около осите си и бавно променяха взаимното си разположение в строен и сложен танц.
Улф се помисли, че от голямо разстояние тази система от движещи се тела сигурно би изглеждала като единствен твърд обект. Нищо чудно това да бе една от планетите, които бе наблюдавал от водния свят.
Трудната ситуацията, в която бяха попаднали предполагаше едно-единствено предимство за тях: едва ли щеше да се наложи да търсят далече за да намерят следващите врати. И все пак от Уризен не можеше да се очаква, че ще направи живота им прекалено лесен.
Улф отстъпи към вратата и се опита да мине през нея. Естествено, озова се от другата страна на рамката, но пак върху цилиндъра. Обърна се и изпробва минаване в обратна посока, но ефектът беше същият. След това тръгна на обиколка по околната повърхност на цилиндъра с надеждата да намери следващия комплект врати. И преди още да бе изминал и половината обиколка, той видя двата шестоъгълника.
Те се намираха в края на цилиндъра и висяха на няколко инча над повърхността. През междината от долната част на рамката и цилиндъра се виждаше ивица от бледорозовото небе. Следван от другите, той се отправи към вратите. Опитваше се да гледа само към тях и да не обръща внимание на въртящите се около него тела.
Понеже водеше групата, той първи забеляза неочакваното поведение на двойката врати. Когато се приближиха на петдесетина стъпки, те започнаха да се отдръпват. Той ускори ход, те също се дръпнаха по-бързо, но все пак разстоянието помежду им се скъси. Спря и вратите също спряха да се движат. Скочи към тях, но те се дръпнаха едновременно със скока му. Отново ускори ход и отново скъси с малко разделящото ги разстояние.
Другите Повелители се движеха зад него. Краката им шляпаха по металната повърхност, а пъшкането им отекваше в атмосферата. Улф отново спря. Вратите замръзнаха. Останалите с изключение на Вейла го наобиколиха и заговориха едновременно.
— Лос! Първо иска да умрем от глад, а след това иска да ни умори от ходене.
Улф изчака да възстанови дишането си и ги прекъсна:
— Мисля, че можем да ги настигнем. Когато аз ускоря ход, те малко се забавят. Зависимостта е обратно пропорционална. Но не мисля, че бих могъл да вървя достатъчно бързо и достатъчно дълго, за да се доберем до тях. Кой тук е най-бързият?