Обади се Лува:
— Винаги съм ви побеждавал на дълго ходене. Но сега съм толкова слаб и изморен…
— Опитай! — настоя Улф.
Лува неуверено му се усмихна и пристъпи към вратите. Те плавно се отдръпнаха. Той спринтира напред и след малко кривината на цилиндъра го скри от погледите им. Улф се обърна и се затича в обратна посока. Вейла тръгна след него. Замайващо близкият хоризонт сякаш скочи върху им. След малко видя Лува и вратите. Лува беше скъсил дистанцията на десетина стъпки, но вече забавяше ход. Краката му отказваха да се движат толкова бързо, колкото той изискваше от тях, дишането му със свистене излизаше от гърдите. Вратите бавно се отдалечаваха от него.
Улф застана зад тях. Когато се оказа на същото разстояние както Лува, те се изплъзнаха странично като влажен сапун, стиснат между дланите. Вейла се приближаваше под ъгъл, но те отбягнаха и нея. Задъханите Повелители спряха, застанали в трите ъгъла на квадрат, а вратите се установиха в четвъртия.
— Къде са другите? — попита Улф.
Лува направи жест с палец. Улф се обърна и ги видя да се влачат по повърхността на миниатюрния свят. Извика им и гласът му прозвуча странно в не по-малко странната атмосфера. Лува понечи да тръгне напред, но Улф го спря.
Аристон, Тармас, Ринтра и Теотормон се разгърнаха в редица. Под указанията на Улф, те застанаха по ъглите на петоъгълник, а вратите останаха в края на две от страните на фигурата. Всички едновременно започнаха да затварят кръга около целта си. Поддържаха разстоянието между тях еднакво и се придвижваха с една и съща скорост. Вратите потрепваха напред-назад, но не опитаха да се изплъзнат.
След две минути бавно и търпеливо скъсяване на разстоянието, Повелителите най-сетне успяха да заклещят едната врата. Улф си спести ритуала да пита Вейла през коя врата да мине. Пред него беше лявата и той мина през нея.
Другите го последваха по петите и изумлението на лицата им беше точно отражение на неговото. Намираха се на друг цилиндър, в края на който се виждаше друга двойка шестоъгълници.
Последва повторение на уморителната процедура по заграждането на вратите. Отново минаха през едната, този път дясната. И отново се прехвърлиха на нов цилиндър.
Направиха това общо пет пъти. Спогледаха се: лицата им бяха почервенели, а очите — хлътнали от изтощение. Краката им трепереха, гърдите ги боляха. Кожата им беше плувнала в пот, но отвътре се чувстваха пресъхнали като вятър в пустиня.
— Не можем да продължаваме по същия начин — въздъхна Ринтра.
— Не говори очевидни неща — сряза го Вейла. — Опитай поне веднъж да кажеш нещо оригинално.
— Добре: толкова съм жаден, че мога да изпия кръвта ти. И като нищо ще го направя, ако скоро не пийна глътка вода.
— Ако се приближиш до мен, ще те промуша с меча — изсмя се Вейла. — Кръвта ти може да е рядка и воняща, но поне е достатъчно мокра.
Улф ги прекъсна:
— Не знам как, но досега винаги минавахме през врата, която водеше къде ли не, само не при Уризен. Защо този път не се разделим? Така поне някои от нас ще имат шанса да попаднат при него.
Другите започнаха да спорят и само Вейла и Лува се въздържаха. Накрая Улф отсече:
— Аз минавам през едната с Вейла и Лува. Останалите минавате през другата. Толкова!
— Защо точно с Вейла и Лува? — подозрително попита Теотормон. Гласът му прозвуча леко жалостиво: — Защо с тях? Да ни би вие тримата да знаете нещо, което не ни е известно? Сигурно планирате да ни изоставите!
— Взимам Лува, защото той е единственият на когото имам доверие… поне така мисля — обясни избора си Улф. — А Вейла, както самата на няколко пъти изтъква изтъкна, е най-добрият мъж измежду вас.
Остави ги да се карат и мина със сестра си и Лува през лявата врата. Няколко минути по-късно се появиха и останалите. Те изглеждаха също толкова озадачени да видят пред себе си Улф, Вейла и Лува.
— Но ние минахме през дясната врата — оплака се Ринтра.
Вейла се засмя и каза:
— Татко отново ни извъртя мръсен номер. И двете врати извеждат на един и същи цилиндър. Подозирам, че това се отнася до всички двойки.
— Той не играе честно! — извика Аристон. При тези думи Улф и Лува се засмяха, а миг по-късно към тях се присъединиха и останалите. Без Аристон.
Когато истеричният им смях, в който се долавяше нотка на отчаяние, пресъхна, Улф каза:
— Може и да бъркам. Но мисля, че на всеки един от хилядите цилиндри в този странен свят има комплект врати. Ако продължим по същия начин, ще минем през всяка една от тях. Само че ще умрем преди да сме изминали и част от целия път. Трябва да сменим стратегията с нещо ново.