Улф и Лува заобиколиха и отново хвърлиха тялото през рамката. Този път то изчезна.
— Броиш ли? — обърна се Улф към Ринтра.
Ринтра кимна. Улф му каза:
— Повдигни пръст и когато правилната страна се завърти към теб, посочи я. Но го направи бързо!
Ринтра изчака за сигурност два оборота и посочи с пръст. Улф се хвърли през рамката, надявайки се Ринтра да не беше направил грешка. Приземи се върху тялото на Аристон. Чуваше се шума на разбиващи се вълни, а над главите им се простираше пурпурно небе. Вейла стоеше наблизо и тихо се смееше, сякаш наистина се наслаждаваше на шегата на баща им.
Бяха се върнали на един от островите на водния свят.
14
Един по един, завършвайки с Ринтра, пристигнаха и другите Повелители. Не изглеждаха толкова обезсърчени, колкото можеше да се очаква. Може би защото се бяха върнали на познато място, едва ли не у дома. И, както каза Теотормон, можеха да ядат всичко, което пожелаеха.
Бяха се завърнали през дясната врата от огромната двойка. Самите врати се намираха на нисък хълм. Теренът наоколо им изглеждаше познат. След като отидоха до брега, за да утолят жаждата си, Повелителите приготвиха и изядоха рибата, която Теотормон налови.
Определиха нощните часови и легнаха да спят. Следващият ден беше посветен на изучаване на околността.
Нямаше никакво съмнение, че се намираха на големия остров, известен сред местното население като „Майката на островите“.
— Според мен тези врати са същите, през които започнахме пътешествието — каза Улф. — Помня, че се прехвърлихме през дясната врата. Следователно, лявата може да води в света на Уризен.
— Може би… — започна Теотормон, — ами, това може и да не е най-прекрасния от световете. Но не е ли по-добре да се радваме на живота тук, отколкото да умрем или да живеем в болка из килиите на Уризен. Защо не забравим, че има и друга врата? Тук има вода, храна и местни жени. Нека Уризен си седи в трона вечно и изгние в очакване да се доберем до него.
— Ти май забрави, че без специалните медикаменти ще остарееш и умреш — напомни му Улф. — Това ли искаш? Нещо повече, няма никаква гаранция, че след като ние не отиваме при Уризен, той няма да реши сам да ни посети. Не, ти стой тук и медитирай щом така ти харесва, но аз смятам да продължа да се боря.
— Нали разбираш, Тармас — криво се усмихна Вейла, — Джадауин има по-силен стимул от нас: жена му — която между впрочем не е Повелителка, а низше същество, родено на Земята — е отвлечена от Уризен. И той няма да намери спокойствие, докато знае, че тя е в ръцете на баща ни.
— Решавайте сами — решително каза Улф. — Но аз съм господар на самия себе си. — Той изучаващо огледа пурпурните небеса, спря поглед на двете огромни планети увиснали над главите им и на тънката нишка, която можеше да бъде черна комета. После продължи: — Защо да минаваме през парадния вход, където ни причаква Уризен? Нека се промъкнем през задната врата? Или, за да бъде метафората още по-добра, защо не влезем при него през прозореца?
И в отговор на въпросите, които заваляха, той обясни идеята, която му беше хрумнала, докато бе гледал планетите и кометата. Общото мнение беше, че е полудял. Замисълът беше фантастичен и това бе най-малкото, което можеше да се каже за него.
— Защо не? — реторично попита той. — Както ви казах, всичко от което имаме нужда може да се намери, дори да се наложи да минем още веднъж по същия маршрут. А Апирматцум е само на двайсет хиляди мили. Защо да не стигнем там с кораб, както ви предлагам?
— Космически балон? — ехидно попита Ринтра. — Джадауин, животът на Земята ти е взел ума.
— Имам нужда от помощта на всички ви — търпеливо обясни Улф. — Това начинание е мащабна и сложна операция. Ще ни отнеме много часове труд и огромни усилия. Но може да се направи!
— Дори да можеше да се направи — обади се Вейла, — какво ще попречи на баща ни да открие кораба, докато се реем в пространството между този свят и неговия?
— Ще трябва да поемем риска и да се надяваме, че не е настроил детекторите си за космически кораб. Защо му е да го прави? Единственият вход за неговата вселена е през вратата, която сам е инсталирал.
— Ами ако един от нас е предател? — настоя тя. — Помислял ли си, че някой от нас може да работи за Уризен?
— Разбира се, че разгледах и тази възможност. Както и всеки от останалите, предполагам. Но някак не мога да си представя един предател, който доброволно се подлага на всички мъчения и опасностите, през които минахме.