Когато стигнаха на цилиндъра с въртящата се врата, Улф провери действието й с няколко камъка. Когато един от тях изчезна, той маркира вратата с жълта боя, донесена от водния свят. Оттук нататък вече нямаха затруднения с различаването на опасната от безопасната страна.
Улф организира прехвърлянето на тези от вратите в различните светове, които можеха да се местят, на по-удобни за използване места.
Островът на водния свят се превърна в една огромна ковачница. Огромен стълб дим се издигаше над него. Повелителите и местните жители горчиво се оплакваха. Улф ги изслушваше, отхвърляше исканията им, смееше се, заплашваше, уговаряше — все според случая. И продължаваше както преди. Триста и шестдесет тъмни луни минаха над главите им. Работата напредваше бавно, носеше им много разочарования и криеше доста опасности. Улф и Лува продължаваха да пътуват из световете, пренасяйки суровините, от които имаха нужда.
Космическият балон бе построен наполовина. Когато го завършеха, той щеше да се издигне с Повелителите на борда, докато не излезеше над атмосферата. Псевдогравитационното поле тук отслабваше бързо — така поне твърдеше Теотормон — и корабът щеше да бъде притеглен от луната, за да донабере скорост. Барутните ракетни двигатели щяха да му придадат допълнително ускорение. Насочването щеше да става чрез коригиращи курса експлозии на барут или чрез изпускане на газ от газовите мехури.
Гондолата щеше да бъде херметична. Улф още не бе решил проблема с пречистването на въздуха, рециклирането на отходните продукти и редица други затруднения, свързани най-вече с безтегловността. Всъщност, те трябваше да живеят в условията на известна гравитация. Нямаше да излязат в космоса по начина, по който го правеха ракетите, при които беше задължително достигането на втората космическа скорост за да се отделят. Те просто щяха да се издигат благодарение на разширяващия се газ в мехурите, докато атмосферата не свършеше. В този момент балонът им, разбира се, щеше да загуби плаваемостта си и сега всичко щеше да зависи от притеглянето на луната и не толкова мощната реактивна тяга, обезпечавана от слабите барутни двигатели. Надяваха се това да е достатъчно да се изплъзнат от полето на планетата.
Не биваше да се забравя, че ако успееха в това си намерение, съществуваше сериозната опасност да се окажат в плен на луната.
— Няма начин да определим по математически път точната скорост на откъсване и необходимия ни вектор, който хем да ни позволи да използваме притеглянето на луната, хем да ни гарантира, че няма да паднем върху нея — обясни Улф на Лува. — Трябва да свирим по слух.
— Е, да се надяваме, че няма да се окажем музикални инвалиди — въздъхна Лува. — Наистина ли мислиш, че имаме някакъв шанс?
— Да, наистина мисля — отговори му Улф. — Но точно в този момент предпочитам да мисля за други неща. Например за космическите ни скафандри. Ще трябва да ги носим докато сме в гондолата, понеже не можем да сме абсолютно уверени в нейната херметичност.
Направиха гърмящ живак4 за детонаторите. Това беше тъмнокафяв5 прах, получен след реакция на живак, спирт и концентрирана азотна киселина6.
Азотната киселина, с която окислиха сярата до сярна киселина7, бе получена в резултат на дълга серия от химически реакции. Натриевият нитрат, получен след кристализирането на птичите и човешки изпражнения, беше загрят заедно със сярна киселина (която получиха от съвместното изгаряне на сяра и селитра, т.е. калиев нитрат).
Свободният азот във въздуха беше свързан с водород (от газовите мехури) до получаването на амоняк. Смесиха след това амоняка с кислород (от мехури генериращи кислород) при необходимата температура, а сместа на свой ред бе продухана през фина мрежа от платина, играеща ролята на катализатор.
Получените в резултат на реакцията азотни оксиди бяха прекарани под вода. Крайният продукт бе силно разредена азотна киселина, от която можеше да се получи концентрирана след дестилация на водата.
Пещите, контейнерите и тръбите бяха изработени от стъклоподобната материя от планетата на кънкьорите.
Накрая получиха черен барут след смесването на дървени въглища, сяра и селитра.
Улф успя дори да получи амониев нитрат — мощен експлозив с унищожителна сила.
Един ден Вейла му каза:
— Не мислиш ли, че произвеждаш прекалено много експлозиви? Сам разбираш, че на кораба ще можеш да вземеш само една малка част от всичко това. Иначе никога няма да можем да се отделим от земята.
6
И в присъствието на мед; освен това става дума за етилов алкохол, а не изобщо спирт — Бел.пр.
7
Или по-скоро до серен диоксид (възприета е налагащата се тенденция в химията съединенията на кислорода, известни в миналото като окиси, да бъдат наричани оксиди), който заедно с водните пари би образувал сярна киселина — Бел.пр.