— Вярно — отговори й той. — Може би също се чудиш защо складирам експлозивите в отдалечени едно от друго места. Причината за това е, че барутът е нестабилен продукт. Не искам да загубя всичко, ако избухне една от купчините.
Някои от Повелителите пребледняха. Ринтра извика:
— Да не искаш да кажеш, че експлозивите, които ще вземем с нас на кораба могат да избухнат всеки момент?
— Да. Това е поредният риск, който се налага да поемем. Нали разбирате: в цялото това начинание няма нищо безопасно. Но искам да ви ободря. Представяте ли си каква ирония на съдбата ще бъде, ако успеем? Защото сам Уризен ще ни е в ръцете всичко, което ни е било необходимо за собственото му унищожение. И с тези прости оръжия ние ще сме победили неговата супертехнология.
— Ще се смеем, когато доживеем до този момент — внесе отрезвителна нотка Ринтра. — Засега обаче ми се струва, че последен ще се смее Уризен.
— Има един земен израз: „Поне ще го накараме да се поизпоти“. И една поговорка: „Най-добре се смее този, който се смее последен“.
Същата нощ Улф отиде в колибата на Лува. Усетил ръката му върху рамото си, Лува се събуди моментално и понечи да изтегли кремъчния си нож, с който не се разделяше още от планетата на темпусфъджърите.
— Тук съм за да поговорим, а не за да убивам — обади се Улф. — Лува, ти си единственият на когото мога да се доверя и от когото мога да поискам помощ. Защото имам нужда от помощ.
— Това ми прави чест, братко. Ти определено си най-достойният мъж сред нас. И знам, че няма да ми предложиш съзаклятничество в предателство.
— Част от това, което планирам, първоначално може да ти се стори като предателство. Но е необходимо да се направи. Изслушай ме внимателно, по-млади ми братко.
Час по-късно двамата напуснаха заедно колибата. Нарамили инструменти за копаене и сечене, те поеха нагоре по хълма, на върха на който се намираше двойката врати. Тук ги пресрещна група местни жители, на които Улф беше сигурен, че можеше да се довери. Всички заедно започнаха да копаят и секат преплетените полуизгнили стебла и корени, които образуваха самия остров. Работеха бързо, така че когато луната залезе и отнесе нощта със себе си, вече бяха изкопали тесен изкоп около хълма. Продължиха да се трудят докато не стигнаха на дълбочина, при която от водата под тях ги отделяха само няколко инча корени. Местните жители поставиха амониев нитрат и детонатори от гърмящ живак в изкопа. Приключвайки, те нахвърлиха обратно насечените клони и стебла в опит да заличат следите от дейността си.
— Всеки може да види отдалече, че тук някой е копал — каза Улф. — Разчитам на това никой да не дойде насам. Вече ви казах, че днешният ден е обявен за почивен, така че не е необходимо да ставате рано. — После хвърли поглед към вратите: — Сега двамата с теб трябва да направим една пълна обиколка. При това, колкото може по-бързо.
Когато пристигнаха на планетата на темпусфъджърите, Улф даде на Лува едно от духалата. Оръжието беше изработено от кухото стебло на едно подобно на бамбук растение, което растеше на „Майката на островите“. Местните жители изстрелваха през него парализиращи стрелички, изработени от костите на особен вид риба. Използваха ги за лов на птици и плъхове.
Улф и Лува влязоха в един от страничните каньони и удариха пет от фъджърите. След това Улф откри входа за една от дупките, където се криеха хроновълци. Вкара в тесния й отвор дулото на духалото и изстреля стреличката. Изчака минута, бръкна с ръка и изтегли приспания вълк.
Животните, все още замаяни, бяха хвърлени във вратата, която се предполагаше, че води в крепостта на Уризен. Беше напълно възможно и двете врати да осъществяват преход към следващата планета-спътник, точно както бяха настроени вратите на света на въртящите се цилиндри.
— Надявам се, че малките гризачи ще активират алармената система на Уризен — обясни действията си Улф. — И това ще ангажира вниманието му за известно време. Съществува още и вероятността, че способността на вълците и фъджърите да се размножават чрез скокове във времето ще им позволи да оцелеят известно време. Нищо чудно да плъзнат из двореца му и да задействат много от клопките и охранителните системи. В началото Уризен няма да разбере какво му се е стоварило на главата. И вниманието му ще бъде отклонено от вратата, през която очаква да пристигнем.
— Не може да си сигурен в това — възрази му Лува. — Както тези две врати тук, така и онези на водния свят, могат да водят само до някоя от планетите сателити.
— Нищо не е сигурно в нито една от тези многообразни вселени — отговори му Улф. — Смъртта дебне зад ъгъла дори всеки от безсмъртните Повелители. Така че нека завием зад ъгъла.