Двамата минаха през вратата, която извеждаше на Weltthier. Нямаше никаква следа от хроносъществата. Улф се зарадва, защото според него това увеличаваше шансовете, че животните бяха попаднали именно в света на Уризен.
Когато се върнаха обратно на водния свят, Лува потегли да изпълни задачата си. Улф го проследи с поглед. Може би бъркаше, че подозира Вейла в съюз с баща им. Но тя винаги бе имала късмета да си намери безопасно убежище, когато надвиснеше опасност. А и бе действала прекалено бързо. Освен това, не можеше да забрави колко самоуверена се бе чувствала тя на планетата на плъзгавите скали и с каква лекота бе плувала в реката. Подозираше, че в корсета й е монтирано устройство, което й помага да се държи във водата. И накрая, изборът й на вратите, през които да минат. Как така се бе случило, че всеки път без изключение те бяха минавали през врата, която извеждаше на планета-сателит? Бе проявила наистина голяма самоувереност — прекалено голяма дори и за нея. Изглеждаше като че ли играе някаква игра.
Макар да мразеше баща си, не бе изключено да бе обединила сили с него с крайната цел да бъдат убити всичките й братя и братовчеди. Нищо чудно да имаше предаватели имплантирани в тялото й. По този начин Уризен би могъл да чува, а най-вероятно и да вижда, всичко на което тя ставаше свидетел. Подобна игра би й доставила удоволствие — дори може би още по-голямо удоволствие, ако беше свързана с малко истински риск и реални опасности. Това би било напълно в стила на склонната й към перверзия натура.
И за самия Уризен сигурно бе занимателно да наблюдава всичко на екрана на монитора си.
Улф се върна на хълма, за да постави началото на предпоследната фаза. Местните бяха свършили да товарят кораба с черен барут, амониев нитрат и гърмящ живак. Недовършеният балон представляваше два скелета от свързани бамбукови стебла, в които бяха вградени газовите мехури. Засега беше построена само долната палуба на бъдещият кораб, горната щеше да бъде завършена по-късно.
Още от самото начало му беше напълно ясно, че е невъзможно да се направи космически полет по този начин дори възползвайки се от странните физически закони, които управляваха тези вселени. Знаеше, че дори всички обстоятелства да се стечаха максимално благоприятно, опитът да се прелети от тук до Апирматцум, е лишен от всякакви шансове за успех.
Но се бе преструвал, че е преизпълнен с оптимизъм, така че работата по този налудничав проект бе вървяла в пълен ход. Освен това, ако сред тях имаше шпионин, работещ за Уризен, той също щеше да бъде заблуден.
Дали Уризен не го наблюдаваше точно в този миг? Може би недоумяваше какво възнамерява да прави. Ако бе така, то когато разбереше, вече щеше да бъде много късно.
Диваците освободиха привързващите въжета на двете половини на кораба. Те се издигнаха на няколко стъпки и увиснаха ниско над повърхността, защото бяха претоварени с няколко тона експлозиви. Но тази височина бе напълно достатъчна за целите на Улф. Той даде сигнал и хората започнаха да бутат половинките на бъдещия кораб нагоре към вратите, докато носовете им едва не минаха през рамките. Размерът им бе напълно достатъчен за да се промъкнат през тях. Улф беше наредил строежът да се извършва върху двете половини поотделно, защото изцяло завършеният кораб не би могъл да мине през вратата. В сегашният им вариант конструкциите бяха пресметнати така, че оставаше пролука по-широка от инч от всички страни.
Улф запали фитилите и даде втори сигнал на помощниците си. Пеейки някаква бойна песен, те избутаха носещите се във въздуха конструкции през вратата. Първата сякаш бе всмукана. Малко по-късно във рамката изчезна килът и на втората.
В този момент от джунглата излезе Лува, метнал през рамо отпуснатото тяло на Вейла. Зад него вървяха останалите Повелители, обезпокоени, изненадани, гневни и изплашени. Улф им обясни какво смяташе да направи. Завърши с думите:
— Не можех да кажа на никой друг освен на Лува, защото вярвам само на него. Подозирам, че Вейла шпионира за баща ни, но възможно е и да е невинна. Както и да е, не мога да рискувам по този въпрос. Затова накарах Лува да се справи с нея докато тя още спеше. Ще я вземем с нас просто за в случай, че не е виновна. Когато се свести, събитията ще са точно в кулминацията си. И за нея ще бъде достатъчно късно да направи каквото и да е било срещу нас… Сега, облечете защитните облекла. Както ви обясних, те действат еднакво добре както под вода, така и в безвъздушното пространство. Дори по-добре, защото са проектирани за спускане на голяма дълбочина.