Лува хвърли поглед към вратите.
— Мислиш ли, че взривът е експлодирал?
— Няма как да разберем — сви рамене Улф. — Вратата, разбира се, е еднопосочна, така че няма никаква индикация какво става от другата страна. Но се надявам, че капаните на Уризен в близост до входа, през който ни очаква, са унищожени. И още повече се надявам в този момент той да е сериозно разстроен и да се пита какво сме направили.
Лува навлече костюм на Вейла, след което сам се облече. Улф лично инспектира запалването на фитилите за експлозивите, заложени в изкопа около хълма. Фитилите минаваха през кухи бамбукови тръби до огромни количества барут, амониев нитрат и гърмящ живак.
15
Разнесе се глух тътен и земята се разтресе. Огромен облак от черен дим понесе със себе си нагоре изгнила растителност и корени. Докато отломките попадаха и димът се разсейваше, Улф поведе Повелителите към хълма. Той бързо потъваше — слабата му опора, върху която се бе намирал след изкопаването на обкръжаващия го ров, се бе разкъсала и долната му част бе буквално унищожена. Тежестта на масивните златни врати бе напълно достатъчна за да повлече хълма надолу във водата.
Улф хвърли няколко бомби със запалени фитили в основата на вратите, за да ускори потъването им. Вратите започнаха да се накланят. Улф задържа хората си, докато горната част на вратите не рухна в ямата, образувана от експлозията. Когато вратите се скриха в тъмните води, той даде знак на всички да скочат след тях. С маска на лицето, включени резервоари за кислород, стиснал копие с кремъчен връх в едната ръка и запъхнал кремъчен нож и кремъчна секира в колана си, той също скочи във водата.
Когато изплува на повърхността, за да огледа обстановката, видя че горната част на вратите вече се бе скрила под повърхността. Водата представляваше гъста каша от накъсани корени и хумус, така че в нея не можеше да се различи каквото и да е било. Той улови опипом горния край на рамката и се отпусна. Спускаха се към дъното, но той можеше да си позволи само част от това дълго пътуване.
Усети Лува, който държеше Вейла за едната ръка, да го стиска за глезена. Друг от Повелителите трябваше да се държи за глезена на Лува. Теотормон бе оставен като единствения свободен плувец, докато не минеха през вратата.
За последен път Улф провери, че се е хванал за лявата врата. След това загреба с ръце. Мина без никакъв проблем през вратата. Нахлуващият заедно с него поток морска вода го понесе със себе си.
Течението го повлече през огромен салон. Стените излъчваха достатъчно собствена светлина, така че можеше да различава подробностите. Успя да види, че някои врати са изтръгнати от рамките си или са извити. В далечния край на салона се виждаха две дебели метални врати, които бяха гротескно деформирани. Експлозията беше свършила работата си добре. По вида им можеше да се предположи, че в нормално състояние тези врати щяха да бъдат в състояние да запечатат останалата част от двореца от водния поток. В края на краищата налягането на водния стълб сигурно щеше да ги избие, но дотогава Повелителите отдавна щяха да са намерили смъртта си.
Улф мина през избитите врати и пое по някакъв коридор. Когато стигна до края му, той се изви с краката напред. Водата се блъскаше в преградата и се насочваше по нов леко наклонен коридор. Улф пое удара в стената с крака, оттласна се и течението го понесе в новата посока. Светлината му позволи да зърне участък с набодени дълги метални шипове. Без съмнение, те бяха предназначени за неканените гости, които сега благодарение на водата минаваха над тях.
Коридорът изведнъж пропадна и водата полетя с увеличена скорост по петдесетградусов наклон. Улф едва има време да забележи, че тунелът има две разклонения, преди да бъде изхвърлен през огромния прозорец в края.
Полетя превъртайки се във въздуха и видя как стените на двореца се стрелват покрай него. В последния миг успя да зърне някаква градина под себе си. Носеше се стремглаво към нея във водопад, образуван от морето, което се изливаше през същия прозорец.
Падането в басейна на дъното на водопада го замая. Успя по някакво чудо да остане в съзнание, изплува нагоре под ъгъл и след малко показа глава в края на басейна. По замисъл това беше градина, а не басейн. Идеята с потапянето на вратата се бе оказала далече по-удачна отколкото си бе мислил. Без нея сега щеше да лежи размазан върху камъните. Улф се изтегли на мускули навън от басейна и установи, че все още държи копието си. Един по един се появиха и останалите Повелители. Теотормон бе първи, Лува втори, а дошлата в съзнание изплашена Вейла изплува след него. Няколко секунди по-късно се показа и Ринтра. Тармас плуваше в края на басейна. Беше по лице във водата, а ръцете му бяха разперени. Улф го придърпа и го обърна по гръб. Вероятно се бе ударил в прозореца преди да бъде изхвърлен през него. Единият му крак беше пречупен в коляното, а едната страна на лицето му беше разбита.