Вейла се нахвърли върху Улф. Той й нареди да млъкне, защото нямаха време за разправии. Обясни й с няколко думи какво бе направил и защо.
Те бързо се овладя. Усмихна се, макар да беше все още малко бледа, и каза:
— Ти отново се оказа на ниво, Джадауин! Обърна цялата система на Уризен срещу него самия.
— Не знам със сигурност дали си виновна в сговор с баща ни или не — започна Улф. — Може би съм прекалено подозрителен, макар това понятие да е безсмислено, когато става дума за Повелител. Ако си невинна, ще ти се извиня. Ако не си… е, тогава баща ни вече сигурно се е убедил, че си го предала и в момента си се съюзила с нас. Тогава ще те убие преди да можеш да му обясниш, освен ако не го убиеш ти преди това. Нямаш избор.
— Джадауин, ти винаги си бил по-хитър и от лисица! Така да бъде! Ще убия баща ни при първа възможност. Кой знае, може да имам този късмет! Само допреди няколко часа бих се заклела, че ще попаднем в капаните му в мига, когато се появим тук! А ето че не само сме тук, ами сме го поставили в смъртно опасно положение!
Тя посочи към огромния прозорец, от който продължаваше да се излива морето.
— Явно от тази страна вратата е била поставена на най-високото ниво на двореца. Водата тече надолу. Ако не направи нещо, той скоро ще се удави като плъх в собствената си дупка.
Тя се обърна за да им покаже околността извън двореца.
— Както виждате, дворецът е разположен в долина и е заграден от всички страни от високи планини. След известно време цялото море на водния свят ще се излее тук, освен ако вратите във водния свят не са потънали в плитчина. Цялата долина ще се наводни, после водата ще прелее през планините и се залее останалата част от планетата.
Ринтра попита:
— Защо тогава не се изкачим на върха на планината и не видим как баща ни се дави?
— Не, Хризеис е там — поклати глава Улф.
— Че какво ни интересува това? — каза Ринтра.
— Уризен със сигурност разполага с някакви летателни апарати — обясни Улф. — Ако успее да избяга от двореца с един от тях, няма да му трябва много време за да се захване отново с нас. Дори да се скрием от него, ние ще бъдем обречени. Стига му дори само да ни остави тук. В крайна сметка, целият този свят ще се озове под водата. И ние ще бъдем в капана, а началото отново ще бъде гладуване. Не, ако искате да се махнете оттук и да се върнете по собствените си вселени, ще трябва да ми помогнете да убия Уризен.
После се обърна към Теотормон::
— На теб ти е била разрешена известна свобода докато си бил негов затворник тук. Ако можем да намерим това място сега, това ще ни помогне да избегнем някои от капаните.
— Има вход в края на потопената градина — обясни Теотормон. — Най-добре е да влезем оттам. Можем да изплуваме до нивата, които още не са наводнени. Ако избягваме всякакъв контакт с пода и стените, ще можем да предотвратим активирането на клопките му.
Те скочиха във водата и придържайки се към стените на басейна, за да избегнат водната маса, която се стоварваше отгоре, заобиколиха водопада. Лесно намериха портата, защото водата изтичаше с мощен рев през нея. Оставиха се на течението да ги поеме, после стигнаха до някакво стълбище. Беше широко и изработено от изкусно издялан червен и черен камък. Изплуваха нагоре по него и след много завои стигнаха до по-горното ниво. То също беше наводнено, така че продължиха да се изкачват. Още по-следващият етаж беше наводнен само с няколко инча дълбок слой вода, но бързо се пълнеше. Повелителите се изкачиха по стълбището, докато не стигнаха четвъртия етаж.
Дворецът на Уризен беше като двореца на кой да е от Повелителите — великолепен във всяко едно отношение. При други обстоятелства Улф би се позадържал за да разгледа рисунките, завесите, скулптурите, съкровищата награбени от много светове. Но сега в главата му имаше само две мисли: да убие Уризен и да спаси съпругата си Хризеис.
Улф се огледа преди да даде знак да продължат нататък.
— Къде е Вейла? — попита той.
— Само допреди миг беше зад мен — обади се Ринтра.
— Тогава значи не й се е случило нищо лошо — заключи Улф. — Но ние сме в опасност. Защото ако тя намери Уризен и двамата обединят силите си…
— По-добре да тръгваме преди да го е направила — предложи Лува.
Както можеше да се очаква, Улф тръгна напред, очаквайки всеки момент да се активира някой от капаните на Уризен. Имаше някакъв шанс той да не бе инсталирал тук такива. Без съмнение, всеки вход се охраняваше. Но Уризен може да бе решил, че тук ще се намира в безопасност. Нещо повече, водата изливаща се над тях, може да бе повредила захранващия блок на двореца. Каквито и да бяха изненадите, за които Уризен се бе подготвял, едва ли някога му бе минавало през главата, че в собствения му дворец ще се отвори дупка на дъното на другопланетно море!