— ДЪржаха ме затворник на етажа над нас — обади се Теотормон. — Там се намират и покоите на Уризен.
Улф се заизкачва по първото стълбище, на което се натъкнаха. Вървеше бавно и напрегнато се взираше за каквито и да е било следи на капани. Но за всеобща изненада, стигнаха до следващия етаж без никакви произшествия и спряха за миг. Колкото повече се приближаваха до Уризен, толкова по-неспокойни ставаха. Към омразата им започваше да се примесва и малко от детинското им страхопочитание към него.
Намираха се в огромна зала с мраморни стени. Бяха украсени с барелефи, представляващи сцени от други планети. Единият изобразяваше Уризен, седнал на трон. Една нова вселена се раждаше от хаоса в краката му. Друга сцена го показваше на поляна, заобиколен от играещи деца. Улф позна себе си, братята, сестрите и братовчедите си. Отдавна забравени щастливи времена, макар още тогава да бе имало сенки, които предвещаваха днешните дни на омраза и безпокойство.
— Чувате ли грохота на водата горе — каза Теотормон. — Не след дълго и този етаж ще бъде наводнен.
— Хризеис вероятно е държана на същото място, където си бил затворен и ти — обади се Улф. — Води ни нататък.
Теотормон потегли бързо. Огъващите му се крака действаха като пружини. Без никакво колебание той намери пътя през сложна плетеница от стаи и коридори, които за новодошлия сигурно биха изглеждали като лабиринт.
После спря пред високата арка на вход от аленочервен камък, в който се забелязваха инкрустирани в тъмночервено силуетите на крилати същества. През арката се виждаше друго помещение, което беше осветено от червена светлина.
— Ето, в тази стая прекарах по-голямата част от времето си — обясни той. — Но ме е страх да мина под арката.
Улф протегна копието си към арката. Теотормон го спря:
— Почакай малко. Може да е със забавено действие.
Улф продължаваше да държи в ръка копието си. Броеше на ум секундите, представяйки си къде би се намирал във всеки следващ момент в стаята, ако беше влязъл незабавно. Блесна ярка светлина, която го накара да накара да залитне назад заслепен.
Когато възвърна зрението си, установи, че копието му е като прерязано надве. Разширилият се от топлината въздух в стаята ги лъхна и те доловиха мириса на обгоряло дърво.
— Късмет, че по-голямата част от енергията беше концентрирана и топлината се разсея нагоре — каза Теотормон.
Клопката действаше в една отсечка от около двайсетина метра. Оттам нататък намиращият се в стаята сигурно беше в безопасност. Но как да се минеше през зоната на смъртта?
Той отстъпи няколко крачки, хвърли остатъка от копието през арката и се обърна с гръб. Отново последва ярко светване, от което Повелителите оставиха сенки по стените, а после после ги лъхна и горещата въздушна вълна. Улф се обърна, хвърли една стрела в стаята, после отново се скри и преброи пак. Беше сигурен, че клопката се задейства след три секунди.
Той отдаде разпореждане и всички се върнаха при стълбището, наполовина скрито под издигащите се води. Сложиха кислородните си маски и се потопиха във водата. След това изтичаха обратно по коридора, надявайки се, че ще стигнат преди водата по телата им да е изсъхнала. Когато стигнаха пред арката, Улф хвърли нова стрела. В мига когато светкавицата угасна, но преди горещата вълна да се бе разсяла, той се хвърли през охраняваната зона. Следваха го Теотормон и Лува. Разполагаха с три секунди за да изминат към двайсет метра. Успяха да го направят. Топлата вълна изсуши влагата по телата им и стопли гърбовете им. Но минаха.
Ринтра последва примера на Улф и също хвърли стрела в стаята. Двамата с Тармас се втурнаха през горещия въздух. Улф се обърна за да ги наблюдава в мига, когато светкавицата угасна. Той неволно извика, защото Тармас се поколеба. Тармас не се слуша в предупреждението му да изчака и да опита след това, може би защото не го чу. Той тичаше отчаяно, широко разтворил очи зад стъклата на очилата си. Улф извика на другите да се обърнат в мига, когато Ринтра се пронесе покрай тях. Пореден блясък, писък, последван от глух удар. Огнена вълна обля Повелителите. Носовете им доловиха миризмата на овъгления костюм от рибешка кожа, а после и тази на изгоряла човешка плът.