Тармас представляваше тъмна маса на пода. Пръстите на ръцете и краката му бяха изгорели.
Без да кажат нито дума, четиримата се обърнаха и поеха нататък през стаята. Преди да стигнат до другата арка, Теотормон ги поведе през много тесен коридор, макар да не посмя да го направи преди да опитат дали е безопасно. Озоваха се в полусферична зала, с диаметър най-малко сто метра. В залата имаше много клетки, но всички с изключение на една бяха празни.
Улф първи забеляза кой беше в клетката.
— Уризен! — извика той.
16
Клетката бе с размери десет на десет стъпки. На пода й имаше тънко одеяло, освен това се виждаха кран за вода, дупка на клозет и автомат за храна. Човекът вътре беше много висок и много тънък. Чертите на брадясалото лице напомняха за измъчен от глад сокол. Косата му стигаше до глезените, а брадата до под коленете. Черните косми бяха прошарени със сиви и по това Улф разбра, че Уризен бе прекарал много дълго време в тази клетка. Дори след спирането на така наречените „лекарства на безсмъртието“ ефектът им продължаваше с години.
Уризен се приближи до решетката, но пролича, че отбягва докосването до тях. Улф тихо предупреди останалите да се държат назад. След това пристъпи напред и протегна ръце, с очевидното намерение да се хване за металните пръти. Уризен го наблюдаваше с хлътналите си трескави очи, но не отвори уста. Улф спря на няколко инча от решетката и проговори:
— Наистина ли още ни мразиш толкова силно, татко, че си готов да ни оставиш да умрем? — и прекара върха на една от стрелите си по решетката. Миг по-късно някакви лъчи пробягаха по метала.
Уризен се усмихна и заговори с кух, пълен с болка глас:
— Докосването на решетката е само болезнено, а не смъртоносно. Ах, Джадауин, ти винаги си бил хитър като лисица! Никой друг освен теб не ми могъл да стигне чак дотук. Никой, освен може би сестра ти Вейла и… Червения Орк.
— Значи тя избягна всичките ти клопки и вкара самия теб в капана — заключи Улф. — Сестра ми е наистина една забележителна жена.
— Къде е тя? — попита Уризен. — Умря ли най-сетне? Знам че е била с теб, защото ми разказа какво възнамерява да направи.
— Те я в двореца и все още се налага да се съобразяваме с нея — отговори Улф. — Но през цялото време, докато бяхме заедно, успя да ни заблуди, че ти седиш в Трона на властта. И разиграваше театър с нас, споделяше опасностите, преструваше се, че е наш съюзник. Подозирах, че е в сговор с теб, но нямах и представа каква е истината.
— Аз съм обречен — въздъхна Уризен. — Не мога да изляза, а ти не можеш да отвориш тази клетка, за да ме освободиш. Дори да бе искал, не би могъл да го направиш. И скоро ще умра, ако някой не ми помогне. Вейла ми имплантира бавно развиващ се раков тумор.
Всъщност направи го за трети път, но досега го отстраняваше, когато смъртта ми наближеше, след което ме лекуваше докато не оздравеех напълно.
— Ще те излъжа, ако ти кажа, че съжалявам и ти го знаеш — отговори му Улф. — Защото получаваш онова, което си заслужил.
— Ти ли ми четеш морал, Джадауин? — изненада се Уризен. Погледът му блесна със стария огън и Улф усети нещо в него да трепва. Страхът от баща му още не бе умрял в него.
— Чух, че много си се променил след живота си на Земята, но не можех да повярвам. Сега знам, че е истина.
— Не съм дошъл, за да споря с теб. А и нямаме много време за разговори. Кажи ми, татко, как можем безопасно да стигнем до залата за управление. Ако искаш за теб да бъде отмъстено, трябва да ни кажеш. Вейла отново ни се изплъзна и сега вероятно е в тази зала.
— Защо да ти казвам каквото и да е? — попита Уризен. — Аз ще умра, но поне ще имам удоволствието да знам, че ти, Ринтра, Лува и Теотормон ще загинете заедно с мен.
— И ще ти достави ли удоволствие последната ти мисъл да бъде, че Вейла е победила? Че тя ще продължи да живее? Че твоето тяло, като телата на много други, ще бъде изкормено и препарирано, за да бъде поставено в залата с ловните трофеи?
— Но ако аз ти кажа каквото искаш — усмихна се горчиво Уризен, — тогава Вейла ще умре, а ти ще живееш. Какъв отвратителен избор, не разбираш ли? Както и да постъпя, аз все губя.
— Ти може и да ни мразиш — каза Улф, — но ние никога не сме ти сторили нищо лошо. А Вейла…
— Морето скоро ще залее това ниво — напомни Теотормон. — Тогава всички ще умрем. А Вейла ще се смее доволно в безопасност. И после ще направи с Хризеис каквото е решила.
Улф почувства безпомощността си. Не можеше с нищо да заплаши Уризен, за да го принуди да говори. Какво повече би могъл да му направи след страданията, през които бе минал.
— Да вървим — каза той. — Повече не можеш да си позволим никакво губене на време. — Обърна се към баща си и допълни: — Последно сбогом, татко. Надявам се скоро да умреш. Знам че страстно желаеш да си отмъстиш на Вейла и би го постигнал, ако проговориш, но виждам, че не искаш да го направиш. Омразата ти така те е заслепила, че те кара да действаш против самия себе си.