— Вейла! — обади се той. — Какво правиш тук? — Въпросът, естествено, беше реторичен: той знаеше, че тя също е паднала в капана на баща си. В следващия момент позна и мъжа. Беше Ринтра — един от братята му. Вейла — сестра му и Ринтра — брат му, се бяха хванали на същия номер.
Вейла му се усмихна и сърцето му трепна отново. Беше най-красивата измежду всички жени, които бе виждал, с две изключения: обичната му Хризеис и друга негова сестра — Анана Лъчезарната, я надминаваха по хубост. Но той никога не бе обичал Анана така, както бе обичал Вейла. Точно както и никога не бе мразил Анана така, както бе мразил Вейла.
Вейла отново изръкопляска и каза:
— Много добре, Джадауин! Не си загубил нищо от уменията и реакциите си. Това нещо е толкова опасно, колкото е омерзително! То се гърчи, хленчи и се опитва да спечели доверието ти, след което, бам! Впива се в гърлото ти! Едва не уби Ринтра, когато той се появи тук за първи път и щеше да го направи, ако не го бях ударила с камък. Така че, нали разбираш, аз също съумях да го надвия.
— И защо не го уби, когато ти беше в ръцете? — поинтересува се Улф.
— Не можа ли да познаеш собствения си малък брат, Джадауин? — усмихна се Ринтра. — Това създание е обичният ти, сладък малък Теотормон.
— Господи! — ахна Улф. — Теотормон! Кой му е причинил това?
Никой не му отговори, а и не беше необходимо. Този свят принадлежеше на Уризен и само той би могъл да направи от техния брат такова чудовище.
Теотормон изпъшка и седна. Сложи едната си перка върху кървящата рана на главата си, заклати се напред-назад и продължи страдалчески да стене. Странните му зелени очи гневно проблясваха в посока на Улф и той тихо изруга под нос, не смеейки да повиши глас.
— Май се опитвате да ме убедите, че сте го пожалили, заради някакво братско чувство? — каза Улф. — Познавам ви достатъчно добре, за да повярвам на това.
— Разбира се, че не! — изсмя се Вейла. — Просто ми мина през ума, че бихме могли да го използваме по-нататък. Той познава тази малка планета много добре, защото е прекарал на нея много дълго време. Не си ли спомняш, че той беше страхливец, братко Джадауин? Не му стигнал куража да рискува живота си в лабиринта на Уризен, затова е останал на този остров и се е превърнал в един от населяващите го изроди. Защото на баща ми му писнало да очаква от него някаква проява на несъществуващото му мъжество, така че, за да го накаже за липсата на смелост, той го заловил, откарал го в крепостта си Апирматцум, и го преправил, превръщайки го в това отвратително морско създание. Дори тогава Теотормон не посмял да използва вратите, за да влезе в двореца на Уризен. Останал тук и заживял като отшелник, мразел се и се презирал, ненавиждайки всички останали живи същества, особено Повелителите… Сега живее, хранейки се с плодовете на острова, с птиците, рибата и другите морски животни, които съумее да хване. Яде ги сурови, а когато може убива местните жители, ако му се удаде такава възможност. Не че те не заслужават тази съдба. Те са синове и дъщери на други Повелители, проявили малодушие също като Теотормон. Останали да живеят мизерния си живот на тази планета, те раждали деца, отглеждали ги, после умирали… Уризен постъпил с тях по същия начин, както с Теотормон. Взимал ги в Апирматцум, преправял телата им и ги връщал обратно тук. Баща ни считал, че осъждайки ги на подобна ужасна съдба, той ще ги принуди да опитат една по една планетите-клопки, през които да влязат в Апирматцум и да потърсят отмъщение. Но те предпочели да живеят, макар и в отвратителните си тела, вместо да умрат по начин, достоен за истинските Повелители.
— Има много неща, които трябва да науча за порядъка на нещата тук — обади се Улф. — Но най-напред трябва да реша дали мога да ви вярвам.
Вейла отново се засмя:
— Всички ние, хванали се в капана на Уризен, живеем на този остров. Повечето от нас сме тук само от няколко седмици, но Лува е от половин година.
— Кои са другите?
— Някои наши братя и братовчеди. Освен Ринтра и Лува, тук са братята ни Енион и Аристон. Както и братовчедите Тармас и Паламаброн. — Тя се усмихна весело, посочи червеното небе и продължи: — Всички, всички до един, измамени от баща ни! Всички събрани тук, след разкъсваща сърцето хилядогодишна раздяла. Щастлива семейна среща, каквато обикновените смъртни никога не биха могли да си представят.
— Аз си я представям — увери я Улф. — Но вие още не сте отговорили на въпроса ми за доверието.
— Всички тук сме се заклели да спазваме примирие, обединени от обща цел — обясни Ринтра. — Нуждаем се един от друг, така че трябва да забравим за враждата и да се опитаме да действаме заедно. Само така бихме имали шанс да победим Уризен.