Оставаше му може би към половин час живот. Вейла сигурно вече се заливаше от смях. А Хризеис, красивата Хризеис с големите очи, какво ли правеше тя в този момент? Дали не я бяха накарали насила да гледа картината на последните им минути? Или слушаше с отвращение описанията на Вейла за онова, което й предстоеше да изживее?
Изминаха петнайсет минути, през които мислите му бяха насочени към евентуалните пътища за спасение. Но такива нямаше. Това наистина бе краят на 25000 години живот и могъщество на бог. Беше ги изживял за нищо, просто можеше и да не е раждан. Щеше да умре, Хризеис също щеше да умре, после телата им щяха да бъдат препарирани и изложени в залата за ловни трофеи.
Не, поне това нямаше да се случи. Вейла беше принудена да напусне това място. Изливащото се в най-горното ниво на двореца море щеше да я накара да се махне оттук. Нямаше да може да си позволи тази последна гавра с телата им. Те — неговото и на Хризеис — щяха да останат под морето, в мрак и студ, докато плътта им не изгниеше и теченията не разпръснеха костите им.
Водите! Беше забравил, че в момента в двореца се носи мощен поток, който нахлува през стълбищата надолу. Ако…
Първият напор заля коридора и откъсна само парче от желето. Минути по-късно, коридорът беше изцяло наводнен и желето започна да се разтваря. Процесът обаче щеше да отнеме време. Водите се пробиваха път към него и размиваха желето обратно на зелена пяна, която се абсорбираше в течността. Изтече повече от половин час от момента, когато бе преценил, че запасите му въздух ще стигнат за още трийсетина минути живот. Имаше усещането, че всяка глътка въздух е последната.
Превърналото се обратно в зелена пяна желе, затрудняваше виждането. Но лепкавите окови се бяха стопили и той отново бе свободен. Макар че се намираше в не по-малка опасност. Потопен във водата, животът му зависеше от количеството останал му въздух.
Заплува към другите, които виждаше през зелената пелена върху маската. Изтегли ги от желето, което още не ги бе пуснало и видя, че Ринтра бе мъртъв. Беше си сложил маската навреме, но нещо се бе повредило. Улф направи знак на Теотормон и Лува да го последват към другия изход. Това беше единствената им надежда. Немислимо бе да се опитват да се измъкнат през вратата, през която нахлуваше водата. Без да се съобразява дали това влиза в намеренията им, потокът ги влачеше към арката на другия изход.
Улф разрови с пръсти желето, втвърдило се около вратата, освобождавайки път на водата, която го понесе с главата напред в съседната стая. Братята му го последваха и скоро всички се скупчиха един върху друг до срещуположната стена. Изтърколиха се странично от основното течение и се изправиха на крака. Улф изключи подаването на въздух и вдигна маската си. Трябваше на всяка цена да им каже някои неща, а разполагаха само с няколко минути преди и тази стая да се напълни, след което щяха да разчитат на неизвестните запаси въздух, които им оставаха.
— Уризен ми каза, че имало таен вход за резервна контролна зала! Подготвил го преди много време за в случай, че някой съумее да завладее основната му контролна зала. Средствата за управление там позволяват да се деактивира работата от основната контролна зала. За да се доберем до нея, трябва да минем през вратата, която се охранява от лазерния лъч. Нямаше време да ми каже как се изключва защитата! Ще си сложим маските, когато нивото на водата се вдигне и ще минем с нея. Дано повреди лазера. Надявам се!
Те нагласиха маските върху лицата си и се свиха в един ъгъл в близост до входа, за да се защитят от силата на течението. Мощната струя морска вода се блъскаше в стената срещу арката, после се оттичаше по пода през вратата. Виждайки, че водата не активира защитната система, Улф хвърли каменната си брадва през вратата. Дори през затворените си очи долови ослепителното блясване. Когато ги отвори, видя че водата кипи. Брадвата му бе увлечена от потока през вратата.
Нивото бързо се покачваше, повдигайки Повелителите към тавана със себе си. Беше останала само около една стъпка междина между водата и тавана, когато те отново сложиха маските си. Улф се гмурна колкото можа по-близо до пода и заплува към вратата. Изведнъж въздухът му спря. Той задържа каквото бе останало в гърдите му и продължи да плува. Ярък блясък го заслепи и водата като че ли попари тила му оголените части на ръцете. Той се удари странично в рамката на арката и се озова в съседната стая. Опря крака в пода и се оттласна нагоре. Вдигна ръце, за да смекчи удара в тавана, който не виждаше.