— Ами, не знам…
— Контролната зала, в която се намирам, няма да пострада, ако морето я залее завинаги с една миля вода. Имам храна и вода поне за една година. Ще си стоя тук и ще те изчакам да умреш. А после ще измисля как да се измъкна, повярвай ми. Все има някакъв начин.
— Добре — логично отбеляза Теотормон, — тогава защо не постъпиш точно така?
— Защото не искам да оставам тук цяла година. Предстоят ми важни неща, с които трябва да се заема колкото може по-скоро.
— Добре. А какво ще стане с Хризеис?
— Тя ще дойде с мен. За нея имам специални планове — отсече Вейла. После в гласа й се прокрадна подозрение: — А теб какво те интересува тя?
— Не ме интересува. Просто се питах. Чудех се дали… дали не би ми я дала. Ако се вярва на Джадауин, тя трябва да е много красива.
Вейла се изсмя и каза:
— Това наистина би било едно истинско мъчение за нея. Но не е достатъчно. Не, не мога да ти я дам.
— Тогава няма да сключим сделка — отговори Теотормон. — Задръж си я. Ще видим как ще изкарате двете с нея, затворени заедно за една година. Между другото, аз не вярвам, че ще можеш да преплуваш разстоянието до звездолета. Налягането на водата много се покачи.
— Ах ти, тъпоумно парче слуз! Готов си да умреш, но да не ми дадеш нищо! Добре, вземи я тогава!
Улф се усмихна. Той специално бе подсказал на Теотормон да отвори въпрос за Хризеис, за да отвлече вниманието й от себе си. Съдбата на Хризеис изглеждаше несъществена в тази ситуация и заинатяването на Теотормон бе толкова характерно за него, че Вейла би трябвало да бъде убедена в искреността му.
Теотормон плесна с перки в изблик на злорадо опиянение от малката победа, която току-що бе постигнал. Улф се надяваше това да е престорено, защото сам не бе убеден дали Теотормон не замисля да го предаде в последния миг. После Теотормон каза:
— Добре. Сега, как предлагаш да стигнем до звездолета?
— Трябва най-напред да ме освободиш. Нали не очакваш да ти кажа преди да си ме пуснал?
— Но ако аз разблокирам изхода на онази зала, ти ще можеш да стигнеш до кораба преди мен!
— Не можеш ли да нагласиш отварянето му да стане когато ти стигнеш тук?
Теотормон изсумтя като че ли не бе помислил за тази идея.
— Да, бих могъл. Само че ще трябва да излезеш от залата без никакви дрехи на себе си. Трябва да си гола и да не носиш нищо в ръцете си. Аз също ще изляза оттук без никакво оръжие. Ще потеглим по едно и също време и ще се срещнем в коридора, който свързва двете зали.
Вейла ахна и прошепна:
— Аз мислех…! Искаш да кажеш, че през цялото време си знаел как да стигнеш дотук! Значи това е резервната зала! А аз си мислех, че другият край на коридора завършва със стена.
— Е, няма да ти бъде от полза, че вече научи какво е истинското положение на нещата — обади се Теотормон. — Не можеш да излезеш, ако не те пусна! А, да, съблечи и Хризеис! Не искам да скриеш някакво оръжие под нейните дрехи.
— Не поемаш никакви рискове, а? — подхвърли Вейла. — Май ще се окажеш по-интелигентен, отколкото съм си мислела.
Какво ли замисляше? Ако двамата наистина се срещнеха в средата на коридора, тя щеше да бъде напълно безпомощна срещу далече по-голямата му сила. Той можеше да я нападне в секундата, когато разбереше за истинското местоположение на звездолета и тя ясно съзнаваше това.
Истината бе, че Улф, Теотормон и Лува също знаеха къде се намира корабът. Теотормон само се бе преструвал, че не знае, за да й създаде илюзията, че тя го държи в ръцете си. Но трябваше да я подмамят да излезе сама от залата, защото иначе можеше никога да не го направи. Щеше по-скоро да умре и да погуби Хризеис със себе си, отколкото да се предаде. За нея бе немислимо, че един Повелител наистина ще удържи на дадената дума да не й причинява нищо лошо. Тя имаше сериозни основания да се опасява. Всъщност, Улф, който не гледаше на себе си като на истински Повелител, не беше уверен, че самият той би удържал на подобно обещание. И той определено не залагаше, че Теотормон щеше да удържи на думата си.
Какво тогава замисляше тя?
Теотормон отново повтори изискванията си към срещата между него и двете жени, сякаш не бе уверен дали всичко е напълно ясно. После изключи екрана и се обърна към Улф и Лува. Улф отвори вратата към коридора, за да могат двамата с Лува да стигнат предварително на мястото. Както бе казал Теотормон, коридорът свързваше двете контролни зали. Те, както и съседните помещения, се намираха в херметически затворена част от двореца под четиринайсет стъпки дебела специална метална броня. Убежището можеше да устои на произволно налягане на водата и нямаше да пострада дори след директно попадение на водородна бомба. Вътрешната стена бе облицована със специално покритие, което представляваше екран срещу неутронния поток на неутронна бомба. Уризен беше построил дублиращата контролна зала до основната, също в убежището, имайки предвид ситуации, точно като разигралата се. Никой попаднал в главната зала, нямаше да заподозре, че съществува връзка през коридора, докато не се отвореше аварийният изход в стената.