Самият коридор, макар и построен за крайни случаи като този, бе обзаведен като за прием на Повелители. Тук се виждаха рисунки, скулптури и мебелировка, каквито един земен милиардер не би могъл да си позволи дори с печалбата си за цял живот. На огромна верига от масивно злато висеше тежък към половин тон полилей изсечен от един-единствен диамант. И това не беше най-ценният предмет в коридора.
Улф се скри зад диван, покрит с копринената кожа в азурни и шоколадови шарки на някакво неизвестно му животно. Лува клекна зад основата на една статуя. Теотормон се увери, че всичко е наред и се върна в контролната зала, за да уведоми Вейла, че срещата може да се осъществи, както се бяха договорили. После натисна бутона, който отваряше тайният вход за залата, в която се намираше Вейла.
Част от стената в другия край на коридора се вдигна нагоре. През отвора се изля сноп светлина и Вейла предпазливо подаде глава навън. Теотормон направи същото от неговата зала. После бързо излезе навън, готов да се хвърли върху нея, ако я видеше да носи оръжие. Тя тихо се засмя и излезе в коридора, държейки ръцете си така, че да се види, че в тях няма нищо. Беше гола, а тялото й бе великолепно.
Улф я погледна бегло. Той не можеше да откъсне очи от жената, която пристъпваше зад нея. Това бе Хризеис — красивата нимфа с нечовешки големи очи и пъстрите тигрови кичури в косата си. Тя също беше без дрехи.
— Рогът на Шамбаримен — извика Теотормон. — Едва не забравих! Къде е той?
— В контролната зала — отговори му Вейла. — Не го взех, защото ти ме предупреди да не нося нищо в ръцете си.
— Иди и го вземи, Хризеис — нареди Теотормон. — Но когато се върнеш с него, дръж го над главата си с изпънати ръце и не го насочвай към мен. Ако направиш някакво неочаквано движение с него, ще убия и двете ви.
Звънкият смях на Вейла изкънтя в коридора:
— Ти си толкова изпълнен с подозрения, че подозираш дори нея? Не, тя няма да ти причини нищо лошо. Тя определено няма да направи нищо за мен!
Теотормон не отговори. Инструктиран от Улф, той играеше ролята на свръхподозрителен Повелител, за да не внуши на Вейла, че има нещо нечисто. Защото ако Теотормон се покажеше като прекалено доверчив, тя веднага щеше да се усъмни в някаква игра.
Вейла и Теотормон пристъпиха един към друг, правейки крачките си бавно и в синхрон. Приличаха на партньори в тържествен ритуален танц и се движеха достолепно и в ритъм.
Улф чакаше свит. Беше свалил костюма си, за да бъдат движенията му напълно свободни. От напрежение тялото му бе покрито с пот. Двамата с Лува не бяха въоръжени. Бяха загубили всичките си оръжия още на път за тайната зала. Където, за тяхно огромно разочарование, не бяха намерили никакви оръжия. Явно, Уризен не бе сметнал това за необходимо. Макар по-вероятно да беше, че имаше оръжия скрити някъде зад стените, достъпни само за онзи, който знае как да стигне до тях. Уризен не бе имал време да им даде и тази информация… ако изобщо беше възнамерявал да го направи.
Планът им бе да изчакат докато Вейла не подмине Лува, който дебнеше в другия край. Когато той се втурнеше след нея, Теотормон щеше да я повали на пода. Улф, на свой ред, щеше да изскочи от своето скривалище за да помогне на двамата.
Вейла спря на няколко крачки от диамантения полилей; Теотормон също спря. Тя проговори:
— Е, грозни ми братко, ти изглежда спазваш твоята част от сделката.
Той кимна и попита:
— Къде е в такъв случай звездолетът?
После пристъпи още една крачка напред, надявайки се, че Вейла също ще направи крачката, която щеше да ги приближи още малко един до друг. Тя обаче не помръдна. Без да скрива подигравката в гласа си, тя обясни:
— Входът за него е точно от другата страна на онова огледало. Можеше и сам да отидеш там и да ме оставиш да умра… ако знаеше къде се намира, разбира се! Тъпа мръсна твар!
Теотормон изрева и скочи върху нея. Лува също изхвръкна от мястото, където бе чакал до момента, но се блъсна в пристигащата Хризеис. Улф се изправи и се хвърли към двамата.
Вейла изпищя и вдигна дясната си ръка. Дланта й беше перпендикулярно на ръката, а пръстите сочеха към тавана. Болезнено ослепителен лъч, дебел колкото игла, излетя от дланта й. Тя помръдна ръка, описвайки дъга с лъча, който мина през шията на Теотормон и главата му падна на пода. За миг тялото остана право, а от шията бликна кървав фонтан. После падна напред.