Улф се извъртя като ръгбист, който се изплъзва от защитниците на противниковия отбор. Хвърли се на пода зад краката на Теотормон. Вейла, дочула проклятието на Лува след сблъскването му с Хризеис, се извърна към него. Явно бе сметнала, че това е най-близката заплаха и че ще има време да се справи с Улф след малко.
Хризеис беше реагирала светкавично. Когато видя главата на човека-тюлен да се изтъркулва на пода, тя се хвърли зад една от статуите. Лъчът на Вейла откъсна парче от основата на статуята, но не улучи Хризеис. В същия миг върху нея с главата напред връхлетя Лува. Вейла ловко отскочи встрани и нанесе саблен удар с ръба на лявата си ръка. Лува падна по лице и остана да лежи без да помръдва.
Остана загадка защо не го уби с малкия излъчвател имплантиран в плътта на ръката й. Може би искаше да остави някой жив като жертва за изтезаване, както бе в стила на Повелителите.
Улф беше безпомощен… или поне така си мислеше Вейла. Защото пристъпи към него.
— Сега ще те убия — каза тя. — Ти си толкова опасен, че не бива да живееш и секунда по-дълго отколкото е абсолютно необходимо.
— Още не съм мъртъв — напомни и Улф. Пръстите му се затвориха върху главата на Теотормон и той я запрати към нея. В същия миг скочи на крака и се затича, разбирайки прекрасно, че няма никакъв шанс, освен да се надява, че нещо ще й попречи достатъчно дълго да се прицели добре.
Тя вдигна ръка, за да се запази от отвратителния предмет, летящ към нея. Лъчът разцепи главата надве, но едно от парчетата продължаваше да лети в същата посока.
Лъчът, отклонен само за миг към тавана, разсече златната верига. И половинтонният полилей се сгромоляса върху нея.
В този момент Улф все още тичаше към Вейла. Той се хвърли на пода, за да се окаже под линията на огъня й, ако беше още жива и можеше да стреля. Тя яростно го изгледа. Ръцете и тялото й бяха приковани под диаманта, изпод който се стичаше струйка кръв.
— Ти… успя, братко — произнесе тя със задавен глас.
Хризеис излезе иззад статуята и се хвърли в обятията му. Притисна се към него и заплака. Не можеше да я обвини, но имаше други неща, които трябваше да направят незабавно.
Затова я целуна няколко пъти, потупа я по гърба и я отдръпна от себе си.
— Трябва да се махаме оттук, докато можем — обясни той. — Натисни третия орнамент отляво в горната част от рамката на огледалото.
Тя го послуша и огледалото се завъртя. Улф метна безжизнения си брат през рамо и се отправи към отвора. Хризеис му извика:
— Робърт! Ами тя?
— Какво „тя“? — спря се той.
— Нима ще я оставиш да се мъчи по този начин? Кой знае колко време ще мине преди да умре.
— Няма да е чак толкова много — възрази той. — Освен това, тя сама си го търсеше.
— Робърт!
Улф въздъхна. Само за миг се беше превърнал в истински Повелител, бе станал отново стария Джадауин.
Той положи Лува на пода и се върна при Вейла. Тя се изви, ръката й неочаквано се освободи и от полилея издрънча отрязано парче диамант. Улф скочи върху й и я хвана за ръката в мига, когато лъчът отново блесна. Изви дланта с такава сила, че костите изпукаха. Миг преди да умре, те изви от болка.
Насочван от ръката на Улф, лъчът отсече наполовина главата й.
Улф, Хризеис и Лува влязоха в звездолета. Корабът се издигна по шахтата за излитане до самия връх на двореца. Улф го насочи към вратата за прехода, скрита сред планините на планетата на темпусфъджърите. Едва тогава му остана време да попита как Вейла бе успяла да измъкне Хризеис от леглото и от техния свят.
— Събуди ме хексакулумът — обясни тя, — докато ти още спеше. После той… гласът на Вейла, ме заплаши, че ако те събудя, ти ще умреш по най-ужасен начин. Вейла ме предупреди, че само като изпълнявам точно инструкциите й, ще мога да спася живота ти.
— Жалко, че не си се досетила — въздъхна той. — Ако тя беше в състояние да ми причини нещо лошо, щеше да го направи. Но мисля, че ти си била страшно изплашена за мен. И не си се сетила да провериш дали не те блъфира.
— Да. Исках да извикам, но ме беше страх, че тя е способна да изпълни заплахите си. Всъщност, бях толкова ужасена, че просто не можех да разсъждавам. Затова минах през вратата, която тя ми посочи — една от онези, които извеждат на по-долните нива на нашата планета. Преди да мина през нея, деактивирах алармената инсталация, както тя ми заповяда. Вейла ме чакаше в пещерата, където вратата ме изведе. Вече беше инсталирала своя врата, която ни прехвърли в тази вселена. Останалото ти е известно.
Улф предаде управлението на Лува, за да може да я прегърне и целуне. Тя се разплака, а след малко той установи, че също плаче. Но сълзите му не бяха само сълзи на облекчение, че я бе спасил без да й се случи нищо лошо, и че се бе отървал от нескончаемата серия приключения в този свят. Той плачеше също за загиналите си братя, за сестра си. Но не за възрастните — тези, които бяха намерили смъртта си преди малко. Оплакваше братята и сестра си като деца каквито някога бяха били, плачеше за безвъзвратно загубената им детска любов един към друг. Плачеше за онова, което те не бяха успели да станат.