— Не знам за подобно примирие откакто се помня — въздъхна Улф. — Но майка ми разказваше, че някога — четири хиляди години преди да се родя — е имало. Било по времето когато Черните камбани заплашвали Повелителите. Уризен е сътворил две чудеса — съумял е да плени осем Повелители наведнъж и ги е накарал да се съюзят. Кой знае, това може да доведе до собствената му гибел.
След това заяви, че се заклева в примирието. В името на Бащата на всички Повелители, великия Епоним Лос, той се заклеваше да спазва правилата на мирното съглашение и да се придържа към тях, докато не се вземеше решение от всички, че споразумението повече не е валидно или докато не останеше жив само един от тях. Съзнаваше много добре, че не може да разчита, че никой от другите няма да го предаде. Разбираше, че Вейла и Ринтра мислят по същия начин и че, подобно на него самия, не му се доверяват повече, от колкото той вярваше в тях. Но поне за известно време щяха да работят съвместно. Освен това, бе малко вероятно някой да измени на клетвата си без да се замисли сериозно. Само една случайно открила се изключителна възможност да бъде избегнато наказанието, би могла да изкуши някой от съзаклятниците.
В този момент Теотормон изхленчи:
— Джадауин. Братко мой. Любими братко, който винаги си твърдял, че ще ме обичаш и ще ме защитаваш. И ти си като другите. И ти искаш да ме убиеш или да ми причиниш болка. На мен — твоето собствено малко братче!
Вейла се изплю в неговата посока и извика:
— Ах ти, гадно пъзливо създание! Ти не си нито Повелител, нито си брат на кой да е от нас. Защо не се хвърлиш в дълбините на морето поне да се удавиш и да освободиш нас и всички дишащи въздух същества от твоя непоносим страх и твоята подлост? И да дадеш на рибите възможност да се нахранят от трупа ти, макар и с риска да те повърнат обратно!
Приклекнал и протегнал едната си перка, Теотормон се примъкна предпазливо към Улф.
— Джадауин! Ти нямаш представа колко страдах. Няма ли в сърцето ти милост за мен? Винаги съм мислел, че в теб има нещо по-различно от останалите: горещо сърце, състрадание — неща, напълно непознати за онези бездушни чудовища!
— Но ти се опита да ме убиеш — напомни му Улф. — И би опитал пак, ако ти се удаде удобна възможност да го сториш.
— Не, не — възкликна Теотормон, опитвайки да се усмихне. — Разбрал си ме напълно погрешно. Мислех, че ще ме презреш затова че обичам дори недостойния живот повече, отколкото смъртта като Повелител. Исках да ти отнема оръжията, за да не можеш да ме нараниш. След това щях да ти обясня какво се случи с мен и как станах такъв, какъвто ме виждаш пред себе си. Тогава щеше да ме разбереш. Щеше да ме съжалиш и да ме обикнеш както ме обичаше, когато беше момче в двореца на баща ни, а аз бях новороденият ти брат. Това е всичко, което исках — да ти обясня и отново да бъде обичан, а не мразен. Кълна се в името на Лос!
— Ще се видим по-късно — обеща Улф. — А сега, върви си.
Теотормон се отдалечи, клатейки се на краката си. Когато стигна до края на острова, той се обърна и изкрещя към Улф мръсотии и оскърбления. Улф вдигна излъчвателя с намерението само да сплаши Теотормон. Тварта изписка и скочи като гигантска жаба във водата, подвила гумените си крака и ципестите лапи под себе си. Потъна и не изплува на повърхността. Улф попита Вейла колко време може да остава под водата.
— Не знам. Мисля, към час и половина. Но се съмнявам, че стои там, задържайки въздуха си. Сега вероятно е в една от подводните пещери в основата на острова.
И спомена, че следва да се срещнат с останалите. Докато вървяха през горичката, тя го запозна с основните физически характеристики на планетата, доколкото й бяха известни:
— Сигурно ти е направило впечатление колко близко е хоризонтът. Диаметърът на тази планета е около 2170 мили (приблизително колкото Луната, помисли си Улф). Но силата на притеглянето е само малко под тази на родната ни планета (и не повече от тази на Земята, мина отново през главата му). Гравитацията рязко отслабва с издигане в атмосферата — продължи тя, — и интензивността на полето е доста слаба в цялата тази вселена. Подобни са гравитационните полета и на останалите планети. — Това не изненадваше Улф. Повелителите можеха да правят с полетата и с гравитоните всичко онова, за което земляните дори още не мечтаеха. — Планетата почти изцяло е покрита с вода — донесоха се думите на Вейла.
— Ами този остров? — напомни й той.
— Островът плава. Издига се върху растение, което расте на дъното на морето. Още преди да е достигнало зрелост, мехурът му започва да се изпълва с газ, който се образува в резултат от дейността на определен вид бактерии. Тогава растението освобождава корените си от дъното и излиза на повърхността. Там разперва корени и влакънца, а те от своя страна се сплитат с тези на другите растения. В крайна сметка се образува плътна маса. Горната част на растението умира, а долната продължава да расте. Изгнилата горна част образува почва. Птиците добавят своите екскременти към нея. Те прелитат към новите острови от старите и пренасят по този начин семена от тях. Така са се появили горичките и останалата растителност, която виждаш.