Любопитството ми някой ден ще ме умори. В този случай за малко да го стори. Не можах да устоя да не отида в къщата й в покрайнините на града. Мъдро оставих входната врата отворена. Когато тя се появи с касапски нож в ръка, аз се обърнах и побягнах със скорост, от която щях да съм горд и в по-младите си години. За щастие, тя не се втурна да ме преследва.
Скоро след това тя отново замина и, доколкото ми е известно, оттогава не се е връщала. Живея в страх, че някой ден ще се върне. Такива като Ищар Мистик не прощават.
Джордж, изглежда, си мислеше, че е приключил разказа си.
— Но какво се бе случило? — нетърпеливо попитах аз.
— Не разбираш ли? Химическите процеси в нейното тяло бяха регулирани така, че да разграждат алкохола много ефикасно на двувъглероден фрагмент, който е кръстопът на обмяната на въглехидратите, мазнините и протеините. Алкохолът за нея бе здравословната храна. А тя пиеше като сюнгер, голям метър и осемдесет. И всичкият алкохол се превръщаше в двувъглероден фрагмент, а оттам, по метаболичната верига — в мазнина. Тя бе станала, с една дума, дебела; с две думи — огромно туловище. Цялата онази дивна красота се бе разширила и после изчезнала под натрупаните пластове лой.
Джордж поклати глава с ужас и съжаление и каза:
— Последиците от вредната напитка трудно могат да се оценят.