Той се приближи до него.
— Ходих да видя майка ти — каза му той.
— Наистина ли? Значи не си забравил? Съвсем не се надявах.
— Защо?
— Защото не съм свикнал да ми правят услуги. Гребер си спомни, че малко остана да забрави за това посещение.
— Как е тя? — запита Хиршланд. — Каза ли й, че съм добре?
— Хиршланд, майка ти те мисли за убит. Получила била официално съобщение от ротата.
— Й таз хубава!
— Лично тя ми го каза.
Хиршланд просто не можеше да повярва.
— Ама аз нали й пиша почти всеки ден!
— Тя е убедена, че си написал тези писма преди да те убият.
— По какъв начин, дявол да го вземе, е могло да бъде изпратено това съобщение? Всъщност тук няма друг Хиршланд.
— Не. Сигурно някой го е направил нарочно.
— Никой не може да направи нарочно подобно нещо.
— Никой ли? А Щайнбренер? Той още тук ли е?
— Разбира се. Използуваха го два дни в канцеларията на ротата, след като фелдфебелът беше убит. Писарят беше болен тогава.
— Но това е отвратително.
— И аз съм на твоето мнение.
— Нали Рае подписва всички официални писма?
— Майка ми откъде да знае. За нея подписът си е подпис.
Работата ставаше все по-ясна.
— Каква мръсотия! — изръмжа Гребер. — Просто да не повярваш! Но защо този мерзавец е постъпил така?
— За да се пошегува, да ме възпитава, поради еврейската ми кръв. Майка ми как посрещна новината?
— Изглеждаше спокойна. Трябва веднага да й пишеш. Разкажи й за мен, тя ще си спомни за моето посещение.
— Докато отиде писмото, ще мине дълго време. Гребер забеляза, че устните на Хиршланд треперят.
— Да отидем веднага в канцеларията — каза той. — Трябва да изпратя телеграма. В противен случай ще разкажем всичко на Рае.
— И дума да не става, не.
— Защо не? Можем дори да направим нещо повече: да разобличим Щайнбренер.
— Аз не. Не мога в никакъв случай. Нямам доказателства, а дори и да имах… Не, абсолютно е невъзможно. Нима не разбираш.
— Да, Хиршланд, разбирам те — каза мрачно Гребер. — Успокой се, всичко това няма да трае дълго!
След вечерята Гребер намери Щайнбренер. Той беше в отлично настроение. Приличаше на готически ангел, почернял от слънцето.
— Как е моралът в страната? — запита той. Гребер остави канчето си.
— Когато стигнахме на границата — започна той, — един капитан от СС ни събра и ни съобщи, че ни се забранява, под страх на най-тежко наказание, да говорим за положението в страната. Щайнбренер се разсмя.
— На мен можеш всичко да разкажеш, нали и аз самият съм от СС.
— Не съм толкова глупав. Най-тежко наказание — това значи да те осъдят на смърт за саботиране морала на армията на райха.
Щайнбренер изведнъж престана да се смее.
— Говориш така, като че ли кой знае какво има за разправяне. Като че ли там стават катастрофи!
— Не съм казал нищо подобно! Само повторих това, което ни разясни капитанът от СС.
Щайнбренер погледна Гребер изпитателно.
— Ти си се оженил, а?
— Откъде знаеш?
— Аз зная всичко.
— Знаеш го от канцеларията. Не се прави на важен. Май доста често се мотаеш из канцеларията?
— Толкова често, колкото имат нужда от мен. И аз всъщност ще се възползувам от следващата си отпуска, за да се оженя.
— Така ли? А знаеш ли вече за коя?
— За дъщерята на оберщурмбанфюрера в нашия град.
— То се знае.
Щайнбренер не разбра иронията на Гребер.
— Сместа на кръвта е първокласна — започна да обяснява той, цял погълнат от въпроса. — Източна Фризия от моя страна и Рейнска Долна Саксония — от нейна. И двамата ще имаме право на месечни добавки за подобрение на расата. Децата, разбира се, ще получат такова възпитание, каквото подобава за случая — най-доброто, каквото партията може да предложи. След пет години жена ми ще може да претендира за командно място в Райхсфрауеншафт5, като примерна германска майка. Ако междувременно ни се родят две или три близначета, фюрерът ще им бъде кръстник, Също и на петото и следващите деца. Както виждаш, кариерата ми е готова. Ясно ли ти е?
— Ясно ми е.
— Качествено подобрение на расата с всички средства. Не е достатъчно само да се унищожат евреите. Те трябва да бъдат заместени с чистокръвни германци. Поколение на господари.
— Много евреи ли си унищожил? Щайнбренер се засмя жлъчно.
— Ако можеше да видиш служебното ми досие, нямаше да задаваш такъв въпрос. Това, това се казваше работа! — той се наведе поверително към Гребер. — Поисках да ме преместят. Ще ме изпратят в някоя част на войските на СС. Там има повече неща за вършене, а и авансирането е по-бързо. Гледат на нещата в голям мащаб. Няма никаква нужда от тези абсурдни съдебни формалности. Вършат масови екзекуции. Онзи ден за един следобед ликвидирали триста предатели руснаци и поляци. По този повод шест души получили кръста за военна заслуга. А тук най-много да екзекутираме от време на време по някой мизерен бракониер — и никакъв орден, разбира се. От заминаването ти досега нямаше повече от половин дузина екзекуции. Частите за прочистване и СД имат със стотици и стотици. И авансирането върви успоредно, разбира се.