— Ще запалиш ли?
— Разбира се.
— Щайнбренер, фюрерът не пуши — каза нехайно Имерман.
— Затваряй си устата!
— Затваряй си я ти!
— Изглежда, че се чувствуваш прекалено добре, а? Щайнбренер повдигна дългите си мигли и го погледна изкосо.
— Като че ли си позабравил някои работи, а? Имерман се засмя.
— Не забравям лесно. Зная какво искаш да кажеш, Макс. Но не забравяй какво казах: фюрерът не пуши. Това беше всичко. Има и четирима свидетели. А че фюрерът не пуши, това знаят всички.
— Стига глупости! — каза Мюке.
— Започвайте да изравяте. Заповед на командира на ротата.
— Тогава, хайде!
Щайнбренер запали цигарата, която му бе дал Мюке.
— Откога се пуши по време на служба? — запита Имерман.
— Това не е по служба — обясни Мюке ядосано. — Оставете тези глупости и изравяйте русина. Хиршланд, хайде и ти.
Хиршланд се приближи. Щайнбренер се захили.
— Хубава работа за тебе, Исак! Да разравяш труп. Екстра работа — за еврейска кръв. Това укрепва сърцето и мускулите. Ето, вземи тази лопата.
— Аз съм три четвърти ариец — забеляза Хиршланд. Щайнбренер духна в лицето му дим от цигарата си.
— Нима! За мен ти си четвърт евреин и ако са те допуснали да се биеш рамо до рамо с истинските немци, това се дължи на добрината на фюрера. Хайде! Разрови тази руска свиня! Тя дразни носа на командира.
— Това не е русин — каза Гребер. Той единствен бе прехвърлил няколко дъски и бе започнал да разравя снега около ръката и гърдите на трупа. Сега вече ясно се различаваше прогнилата униформа.
— Не е ли русин?
Щайнбренер пристъпи бързо и сигурно като танцьор по клатушкащите се дъски и приклекна до Гребер.
— Наистина! Това е немска униформа. Той се обърна.
— Мюке, не е русин! Спечелих! Мюке се приближи тромаво. Той погледна в дупката, в която бавно се стичаше вода от краищата.
— Не ми е ясно — каза той навъсен.
— От една седмица намираме само руси. Това трябва да е някой от декември, който е затънал по-дълбоко.
— Може да е и от октомври — каза Гребер. — По него време нашият полк мина оттук.
— Глупости. От тия не може да бъде.
— Защо да не може? Тук водихме бой през нощта. Русите отстъпваха и ние ги следвахме по петите.
— Вярно е — заяви Зауер.
— Глупости! Подвозът сигурно е прибрал и погребал всички убити. В това няма съмнение.
— Не е толкова сигурно. В края на октомври вече валеше силен сняг и ние напредвахме много бързо.
— Това го казваш вече за втори път — каза Щайнбренер и погледна Гребер.
— Ако искаш, мога да го кажа още веднъж. Тогава ние направихме контранападение и напреднахме повече от сто километра.
— А сега отстъпваме, а?
— Сега сме отново тук.
— Значи сме в отстъпление, да или не? Имерман бутна Гребер предупредително.
— Да не би да напредваме? — запита Гребер.
— Скъсяваме нашите линии — каза Имерман и погледна подигравателно Щайнбренер право в лицето. — Цяла година вече. Стратегическа необходимост, за да спечелим войната. Та това всеки знае.
— На ръката има пръстен — каза Хиршланд внезапно.
Той бе продължил да работи и бе освободил от снега другата ръка на мъртвеца. Мюке се наведе над дупката.
— Наистина — каза той — и при това златен. Сватбена халка.
Всички се загледаха. Имерман се приближи до Гребер и му пошушна:
— Внимавай, иначе тази свиня ще ти провали отпуската. Ще донесе, че недоволствуваш. Той само чака такова нещо.
— Прави се на важен. По-добре ти самият внимавай повече. Ти си му повече на мушката, отколкото аз.
— Мен ми е все едно. Така и така няма да получа отпуска.
— Отличителните знаци на нашия полк — каза Хиршланд, който бе продължил да рови с ръце.
— Значи напълно сигурно не е русин, какво ще кажеш? — обърна се Щайнбренер насмешливо към Мюке.
— Не, не е русин — отговори Мюке ядосано.
— Хайде, давай пет рубли! Жалко, че не се обзаложихме на десет.
— Нямам пари в себе си.
— Тогава къде имаш? В банката? Хайде по-скоро плащай!
Мюке погледна Щайнбренер ядосано. След това извади портфейла си и преброи пет рубли.
— Днес всичко върви наопаки! Дявол да го вземе! Щайнбренер прибра парите.
— Струва ми се, че е Райке — каза Гребер.
— Как?
— Изглежда, че това е лейтенант Райке от нашата рота. Ето пагоните му. А тук на десния му показалец липсва най-горният прешлен.
— Глупости, Райке беше ранен и пренесен назад. Такива бяха сведенията.
— Райке е.
— Разровете лицето.
Гребер и Хиршланд продължиха да разравят.
— Внимавайте — извика Мюке — да не му пробиете главата!
— За да се размирише ли? — забеляза Имерман.