Бяха навлезли в „Мариенщрасе“. Изведнъж Гребер забеляза, че Елизабет плаче.
— Не ме гледай! — каза тя. — Не трябваше да пия. Не умея. Не съм тъжна. Само че изведнъж се почувствувах съвсем отпусната.
— Не се бори срещу това чувство и не се безпокой! И аз съм така. Това означава само, че сме успели.
— Успели. Какво?
— В това, за което говорихме преди. Да се обърнем към другата страна на хълма. Утре вечер няма да скитаме по улиците. Ще те заведа някъде, където има много светлина, поне колкото може да се намери в този град. Ще се осведомя за такова място.
— Защо, можеш да намериш по-весела компания от мен.
— Не ми трябва весела компания.
— А какво?
— Не весела компания. Не бих могъл да я търпя. А също така и тези, които ме дразнят със състраданието си. С такива се срещам достатъчно през деня. Искрени и неискрени. И ти би трябвало да познаваш това състрадание.
Елизабет вече не плачеше.
— Да — каза тя, — познавам го.
— С нас двамата е по-иначе. Не сме принудени да се преструваме. А това не е малко. Утре вечер ще отидем в най-осветеното заведение на града, ще ядем, ще пием вино и ще се помъчим за няколко часа да забравим тази проклета действителност.
Тя го погледна.
— И това ли е част от другата страна на хълма.
— Да. Облечи най-хубавата си рокля.
— Добре. Ела в осем. Ненадейно Гребер почувствува косата й да гали лицето му, а после докосването на устните й, като повей на бърз вятър. И преди още да се усети, Елизабет изчезна във входа. Той потърси с ръка бутилката в джоба си. Беше празна. Тръгна и до съседната сграда отново се спря. „Мина още един ден — помисли си той. — Добре, че Ройтер и Фелдман не могат да ме видят. Какво ли биха казали!“
11
— Добре, другари, щом настоявате, признавам — каза Бьотхер. — Спах с кръчмарката. Как иначе можех да постъпя? Все нещо трябваше да направя. Защо ми е тази отпуска? Не искам да се върна обратно на фронта като теле.
Той бе седнал на един стол до леглото на Фелдман. В ръцете си държеше капак от войнишко канче, пълен с кафе, а краката си беше поставил в кофа със студена вода. След като бе счупил колелото си, от многото ходене краката му се бяха изприщили.
— А ти? — запита той Гребер. — Какво направи днес? Ходи ли някъде?
— Не.
— Не?
— Кърти — заяви Фелдман. — Днес до обед. Никаква глъчка не беше в състояние да го събуди. За първи път показа, че има ум в главата си.
Бьотхер извади краката си от водата и започна да си разглежда стъпалата. Бяха покрити с големи бели мехури.
— Погледнете! Виждате ме какъв голям и здрав мъж съм, но краката ми са чувствителни като на пеленаче. През целия ми живот е било така. Не стават твърди. Опитах всичко. И с тези крака трябва отново да тръгна да обикалям.
— Защо? Сега няма защо толкова да бързаш — каза Фелдман. — Нали имаш кръчмарката?
— Остави тая работа — кръчмарката! Тя няма нищо общо с жена ми. А освен това с нея преживях голямо разочарование.
— Като се върне човек от фронта, първият път винаги се разочарова. Не само с теб е така.
— Не искам да кажа това, приятелчета. Работата стана. Но не така, както трябва.
— Не можеш всичко да искаш наведнъж — каза Фелдман. — Жената — и тя трябва да ти свикне.
— Все още не ме разбираш. Тя беше прекрасна, но душевната част не излезе както трябва. Слушай как стана! И така, в леглото сме, работата е в ход и изведнъж в разгара на сражението аз се забравям и я наричам Алма. Тя обаче се казва Луиза. Алма е жена ми, нали разбираш?
— Разбирам.
— Беше цяла катастрофа, другари.
— Няма нищо да ти навреди — каза един от картоиграчите с груб глас, като се обърна към Бьотхер. — Това е заслужено наказание за изневярата ти, свиня със свиня! Надявам се, че те е изгонила с парцалите.
— Изневяра? — Бьотхер пусна краката си на земята, — Кой говори тук за изневяра?
— Ти! През цялото време! Или освен всичко друго си и идиот.
Картоиграчът, който каза тези думи, беше дребен човек, с яйцевидна глава.
Той гледаше Бьотхер с омраза, Бьотхер видимо беше твърде огорчен.
— Чували ли сте по-голяма глупост от това? — запита той и обходи с поглед останалите. — Между всички тук ти си единственият, който говори за изневяра. Каква нелепост! Щеше да бъде изневяра, глупак с глупак, ако жена ми беше тук и бях отишъл да спя с друга. Обаче тя не е тук. Там е работата! Как може това да е изневяра! Ако беше тук, нямаше да спя с кръчмарката!
— Не го слушай! — каза Фелдман. — Завижда ти. Какво стана, след като я нарече Луиза?