— Тогава оставаме. Ще бъде прекрасно. Една вечер без грамофон. И няма да е необходимо да се прибирам в казармата. Кажи ми само, наистина ли знаеш да готвиш? Някак си не ти отива.
— Мога да опитам. Всъщност надали има нещо особено за ядене. Само това, което може да се купи с купоните.
— Сигурно не е много.
Те отидоха в кухнята. Гребер прегледа провизиите на Елизабет. Нямаше почти нищо — малко хляб, изкуствен мед, маргарин, две яйца и няколко сбръчкани ябълки.
— Имам още купони — каза тя. — И зная един магазин, който сигурно е отворен. Ще отида да купя продукти.
Гребер затвори чекмеджето.
— Пази си купоните — каза той, — ще имаш нужда. За днес трябва по друг начин да намерим нещо. Ще я наредим някак си.
— Не можем да крадем, Ернст — каза Елизабет обезпокоена. — Госпожа Лизер знае какво й принадлежи, грам по грам.
— Не се и съмнявам. Всъщност нямам ни най-малкото намерение да крада. Поне днес. Ще извърша реквизиция като войник на неприятелска територия. Някой си Алфонс Биндинг ме покани тази вечер на малко празненство. Ще отида да взема това, което бих изял, ако бях приел поканата му. Къщата му е пълна с хранителни продукти! Ще се върна след половин час.
Алфонс посрещна Гребер със зачервено лице и отворени обятия.
— Колко се радвам, че дойде, Ернст! Влизай! Днес празнуваме моя рожден ден. Поканих няколко приятели.
Салонът с ловните трофеи беше пълен с дим и хора.
— Виж какво, Алфонс — каза забързано Гребер в коридора. — Не мога да остана. Само минах и трябва веднага да си тръгна.
— Да си тръгнеш ли? И въпрос не може да става, Ернст!
— Може, може, разбери ме. Вече имах среща, когато научих, че си ме търсил.
— Няма значение. Кажи на приятелите си, че си принуден да отидеш на непредвидено задължително събрание на… Или по-добре: на разпит! — Алфонс започна да се киска на висок глас. — Тук има двама офицери от Гестапо. Ще те запозная с тях. Кажи, че си бил призован от Гестапо. Така поне няма да бъде лъжа. Или тогава доведи приятелите си тук, ако са симпатични.
— Невъзможно.
— Защо? Всичко е възможно за мене!
Гребер си помисли, че е по-добре да му каже истината.
— Нали ще ме разбереш, Алфонс — каза той. — Не знаех, че празнуваш рождения си ден. Дойдох да ти поискам нещо за пиене и ядене. Имам среща с едно лице, което по никакъв начин не мога да доведа тук. Бих бил магаре, ако го сторя. Нали разбираш.
Биндинг се захили.
— Схванах номера! Вечно жената! Най-после! Бях започнал да се безпокоя за тебе, знаеш ли? Разбирам сега. Извинен си напълно. Макар че тук ние имаме няколко чудесни парчета. Не искаш ли да хвърлиш един поглед, преди да се откажеш? Ирма е гадже и половина! Идва от концентрационния лагер за жени — там онази русата с ботушите. Колкото до Гудрун, със сигурност можеш да я закараш в леглото още тази вечер. Тя е винаги готова за войниците, които идват от фронта. Миризмата на окопите я възбужда до крайна степен.
— Мене пък не.
Алфонс се разсмя.
— Също сигурно не и миризмата на концентрационния лагер на Ирма? Стеегеман умира за такива работи. Дебелият, ей там, на канапето. Аз не съм от тях. Имам нормални вкусове, обичам мекичкото. Виждаш ли малката в ъгъла? Как я намираш?
— Чудесна!
— Искаш ли я? Ще ти я заема, ако останеш, Ернст.
Гребер поклати глава.
— В никакъв случай.
— Разбирам за какво се касае. Хванал си нещо изключително! Не се извинявай, Ернст! Алфонс също е кавалер. Ела да отидем в кухнята да ти изберем лакомства. След това ще дойдеш да пием по една чаша за рождения ми ден. Дадено?
— Дадено.
В кухнята госпожа Клайнерт се суетеше в бяла престилка.
— Имаме студен бюфет, Ернст — каза Биндинг. — Имаш щастие. Вземи си каквото искаш. Или по-добре, госпожа Клайнерт, направете един пакет за господина, докато ние слезем в избата.
Избата беше богато гарнирана.
— Остави избора на Алфонс — каза Биндинг като смигна. — Няма да съжаляваш. Ето ти най-напред една кутия супа от костенурка. Само я затопляш и готово. Иде направо от Франция. Вземи си две кутии.
Гребер взе консервите.
Алфонс потърси друго нещо.
— Аспержи — продължи той, — холандска стока. Две кутии. Ядат се студени или топли, по желание. Няма нужда от много готвене. А тук, един бут пражка шунка. Той ще бъде контрибуцията на Чехословакия… — Той се качи на една стълбичка. — Парче датско сирене и пакет чисто масло. Всичко е запазено. Ето предимството на консервените кутии. Чакай, ето ти още и праскови със сироп, стига само младото момиче да не предпочита ягоди?
Гребер наблюдаваше късите крака, изправени на стълбата, обути в лачени ботуши. Между тях прозъртаха редици от буркани и консервени кутии. След това се сети за скромните запаси на Елизабет.