Гребер нищо не отговори. Изведнъж го обзе смъртно безпокойство. При една анкета неминуемо ще се узнае, че бащата на Елизабет е в концентрационен лагер. Не беше и помислял за това. А и никой не му бе споменавал подобно нещо.
— Сигурен ли си, че е така, Алфонс? Биндинг напълни отново чашите.
— Мисля, че да. Но ти няма за какво да се безпокоиш. Нали не възнамеряваш да си мърсиш арийската кръв с някакво по-нисше същество или с враг на нацията? — той се захили. — Няма значение. Много бързаш да наденеш брачния хомот.
— Да.
— Хайде наздраве! Преди няколко дни те запознах тук с няколко души от Гестапо Ако работата се забави, те могат да помогнат, да упражнят натиск. Да знаеш само какви проклети дяволи са. Особено Ризе, оня, слабият, с очилата.
Гребер беше вперил поглед пред себе си. Елизабет сигурно е отишла още същата сутрин в общината за документите. Той беше настоял да не се бавят. „Дявол да го вземе, каква каша забърках? — мислеше си той. — Досега я бяха оставили на мира. Каква лудост да привличаме вниманието на властите! Нали има правило, старо като света, че в случай на опасност човек трябва да се спотайва? Най-обикновеният чиновник от Гестапо може, ако му скимне, да изпрати Елизабет в някой лагер само под претекст, че баща й е задържан.“ Той почувствува как ръцете му овлажняват. А ако съберат сега сведения за нея? От голямата патриотка госпожа Лизер например?
Той стана.
— Какво има, Ернст? — попита го Биндинг. — Ти дори не изпи чашата си! Щастието те прави разсеян, а?
Той се засмя шумно на шегата си. Гребер го гледаше внезапно с други очи. Няколко минути преди това той виждаше в Алфонс само един свой бивш другар, изпълнен с добри чувства, който беше малко главозамаян от леките си професионални успехи; сега внезапно той се беше превърнал в представител на една сляпа и опасна сила.
— Наздраве, Ернст! — каза Биндинг. — Пийни още една чашка. Конякът е много хубав. „Наполеон“!
— Наздраве, Алфонс! Алфонс — каза той, — искаш ли да ми направиш една услуга? Дай ми малко захар от запасите си. В два пакета: във всеки по половин килограм.
— Ситна или на бучки?
— Безразлично ми е. Захар.
— Дадено. Но за какво ти е захар? Нима съществуването ни не е достатъчно подсладено?
— Трябва ми, за да подкупя някого.
— Да подкупиш ли? Няма никаква нужда, Ернст! Да заплашваш е по-лесно. И по-сигурно. Ако искаш, ще се заема аз с тази работа.
— Не в този случай. Всъщност не се касае за истински подкуп. Искам да задължа някого, от когото очаквам услуга.
— Добре, Ернст. Сватбата си обаче ще празнуваш у нас, нали? Алфонс е най-добрият кум на света.
Само преди четвърт час Гребер би отказал под някакъв претекст. Сега вече не смееше.
— Не смятам да правим голяма сватба — каза той.
— Това остави на Алфонс. Тази вечер ще спиш тук, нали? Няма да обличаш отново униформата си, за да се връщаш в казармата. Остани тук. Ще ти дам ключ. Можеш да се върнеш когато искаш.
Гребер се поколеба за миг.
— Добре, Алфонс — каза той. Биндинг сияеше.
— Ето един разумен отговор! Най-после можем да прекараме вечерта заедно и да си побъбрим. Досега все не успявахме. Ела да ти покажа твоята стая.
Той прибра военните дрехи на Гребер. Погледът му падна на ордените.
— Ще трябва също да ми разкажеш как си докопал всичко това. Сигурно доста си поработил там?
Гребер вдигна очи. Той забеляза по лицето на Биндинг същото изражение, както в деня, когато пияният есесовец Хайни беше бръщолевил за подвизите си в СД.
— Няма нищо за разказване — каза той. — Всичко си иде по реда, с течение на времето.
Отначало госпожа Лизер не можа да познае Гребер като цивилен.
— Вие ли сте? Госпожица Крузе не е в къщи по това време, нали знаете?
— Да. Зная, госпожо Лизер.
— Е, тогава?
Тя го погледна неприязнено. Върху кафявата й блуза блестеше брошка с пречупения кръст. В десницата си държеше метла, като някакво копие.
— Нося един пакет за госпожица Крузе — каза Гребер. — Бихте ли го оставили в стаята й?
Госпожа Лизер се поколеба за момент. После взе пакета.
— Ето ви и един друг пакет — прибави Гребер. — Госпожица Крузе ми разказа за усърдието, с което вие се грижите за общото дело. Вътре има половин кило захар, която не ми трябва. Тъй като зная, че имате дете, което има нужда, искам да ви попитам дали бихте се съгласили да я приемете.
Лицето на госпожа Лизер доби официално изражение.
— Ние нямаме нужда от черна борса. Горди сме да се задоволяваме с това, което ни дава фюрерът.
— И вашето дете ли също?
— И моето дете.