— Това се казва честност и гражданско съзнание — каза Гребер и се загледа в кафявата блуза, — Ако всички в страната бяха като вас, войниците на фронта щяха да се чувствуват по-добре. Тази захар обаче не е черна борса. Тя е част от пакета, който фюрерът дава на фронтоваците в отпуска, за да го занесат на семействата си. Родителите ми изчезнаха. Вие можете да го приемете напълно спокойно.
Лицето на госпожа Лизер малко се проясни.
— От фронта ли идете?
— Разбира се.
— От Русия?
— Да.
— Мъжът ми също е в Русия.
Гребер се престори на живо заинтересуван.
— На кой сектор се намира той?
— В централния армейски корпус.
— Слава Богу, сега той е на почивка!
— На почивка ли? На никаква почивка. Централният армейски корпус се намира в разгара на офанзивата. Мъжът ми се бие на първа линия.
„На първа линия! — помисли си Гребер. — Като че ли има още някаква първа линия!“ За момент почувствува изкушението да обясни на госпожа Лизер какво се крие зад гръмките патриотични фрази за чест, фюрер и отечество. Но се въздържа.
— Да се надяваме, че скоро ще получи отпуска — каза той.
— Ще получи отпуска, когато му дойде редът. Ние не искаме никакви привилегии! Ние не!
Гребер почувствува, че започва да се ядосва.
— Аз не се ползувам с никаква привилегия — обясни той сухо. — Напротив, две години чаках да ми дойде редът за отпуска.
— През цялото време ли бяхте на фронта?
— През цялото време. Освен когато бях ранен.
Гребер погледна фанатизираната нацистка. „Защо съм застанал тук да се оправдавам пред тази вещица? — помисли си той. — По-добре ще постъпя, ако изпразня револвера си в корема й, както сигурно прави мъжът й, който вероятно е в СД и разстрелва мужиците, за да открие жизнено пространство за германския народ.“
Детето на Лизер излезе от стаята, където се намираше бюрото. Беше едно хилаво момиченце с безцветни коси.
— Защо сте цивилен днес? — попита госпожа Лизер.
— Дадох униформата си на чистене.
— А, така значи! Аз пък помислих…
Гребер не можа да узнае какво си беше помислила. Изведнъж видя, че тя му се усмихва с пожълтелите си зъби и почти се изплаши.
— Добре тогава — каза тя. — Благодаря. Ще използувам тази захар за дъщеря си.
Тя отнесе двата пакета и Гребер забеляза как сравняваше тежината им в двете си ръце. Уверен беше, че тя ще отвори пакета на Елизабет, веднага след като си отиде. Всъщност той искаше да стане това. Тя ще бъде изненадана като види, че в него освен захар няма нищо друго.
— Много добре, госпожо Лизер. Довиждане.
— Хайл Хитлер!
Тя го гледаше строго.
— Хайл Хитлер! — каза Гребер.
Той излезе на улицата. До вратата се беше облегнал блоковият отговорник. Беше нисък човек с брич от униформата на СА, с ботуши и с гърди на петел над закръгленото коремче. Гребер се спря. „И това плашило може при случай да бъде опасно“ — помисли си той.
— Хубаво време днес, нали? — каза Гребер, като измъкна пакет цигари от джоба си, взе една и предложи на блоковия отговорник. Той измърмори нещо и взе една цигара.
— Демобилизиран сте, а? — попита, като хвърли поглед върху костюма на Гребер.
Гребер поклати глава. Поколеба се дали да каже няколко думи за Елизабет, но не го направи. По-добре бе да не привлича вниманието на блоковия отговорник върху нея.
— След една седмица заминавам — каза той. — За четвърти път.
Блоковият кимна с безразличие. После измъкна цигарата от устата си, погледна я и изплю няколко парченца тютюн.
— Лоша ли е? — попита Гребер.
— Не, не. Само че аз пуша предимно пури.
— Много рядко се намират сега пури, нали?
— Всъщност, така е.
— Имам един приятел, който сигурно има още няколко кутии. При случай ще му поискам няколко. Много хубави пури.
— Вносни ли са?
— Вероятно. Много не разбирам от пури, но са с пръстен.
— Пръстенът нищо не значи. Всякакъв боклук може да има пръстен.
— Приятелят ми е околийски водач. Не ми се вярва да пуши лоши пури.
— Околийски водач ли?
— Да, Алфонс Биндинг. Най-добрият ми приятел.
— Биндинг ви е приятел?
— Той ми е съученик. Току-що бях у него. С нас беше и щурмбанфюрерът Ризе от СС. Стари другари сме. Тъкмо сега отивам при Ризе.
Блоковият отговорник погледна Гребер. Гребер схвана мислите му. Питаше се вероятно защо санитарният съветник доктор Крузе е в концентрационен лагер, щом като Биндинг и Ризе му са такива приятели.
— Стават грешки — каза Гребер с привидно безразличие. — Всичко бързо ще се нареди. Някои сигурно много ще се зачудят. Не трябва никога да се съди прибързано, нали?
Гребер погледна часовника си.