— Колко странно! — каза Елизабет. — Сигурно е от пролетта. Струва ми се, че в тази разрушена и пуста улица се носи ухание на виолетки…
16
Бьотхер си прибираше багажа. Другарите му го бяха заобиколили.
— Значи наистина я намери? — попита Гребер.
— Да, но…
— Къде?
— На улицата — отвърна Бьотхер. — Стоеше чисто и просто на ъгъла на „Келерщрасе“ и „Бирщрасе“, до бившия магазин за чадъри. Отначало, на пръв поглед не можах да я позная.
— Къде е била през цялото време?
— В един лагер близо до Ерфурт. Слушайте как стана: Тя стои значи до магазина за чадъри, а аз не я виждам. Отминавам, а тя ме вика: „Ото! Не ме ли позна?“ — Бьотхер замълча за момент и обгърна с поглед кръга от слушатели. — Ах, момчета, как искате човек да познае една жена, която е отслабнала с четиридесет кила?
— Как се казва лагерът, в който е била?
— Не си спомням вече. Мисля, че беше „Горски лагер N2“. Бих могъл да я попитам. Но чуйте края, дявол да го вземе! Аз я гледам и казвам: „Алма! Ти ли си?“ „Аз съм! — ми казва тя. — Ото, предчувствувах, че си в отпуска! Затова се и върнах.“ Аз продължавам да я гледам. Една нещастна, измършавяла като дръглив кон жена, петдесет и пет кила, може дори и да беше петдесет, един скелет в дрехи, които се веят по него, като че ли са окачени на някакъв прът.
Бьотхер въздъхна тъжно.
— Колко е висока? — попита Фелдман заинтересуван.
— Какво?
— Колко е висока жена ти?
— Около метър и шестдесет. Защо?
— Значи тогава е нормална на тегло.
— Нормална на тегло ли? Какви ми ги дрънкаш?
Бьотхер гледаше втренчено Фелдман с широко разтворени очи. — Не е за мен такова нормално тегло! За мен това е кука! Какво ме интересува мен твоето нормално тегло. Искам жена ми да стане като преди, хубава, със задник, върху който да могат да се чупят орехи, а не с такова мизерно кафеено зърно като сега! За какво мислите, че се бия? За едно кафеено зърно ли?
— Биеш се за нашия любим фюрер и за скъпото си отечество, а не за задника на жена си — каза Ройтер. — След три години на фронта трябва най-после да започнеш да ги разбираш тия работи.
— Задник ли? Кой говори за задник. — Бьотхер поглеждаше ядосано и безпомощно ту един, ту друг. — Бия се… бия се… за каквото ми харесва, за собствения си живот! А за всичко друго пет пари…
— Стой! — прекъсна го Ройтер с предупредителен жест. — Бий се за каквото искаш, но не го казвай никому! И се радвай, че си намерил жена си здрава и читава.
— Разбира се, че се радвам! Но какво й пречи да бъде жива и да бъде дебела и хубава както преди?
— Слушай бе, Бьотхер! — каза Фелдман. — Такива малки нещастия могат лесно да се поправят. Подложи я на режим на угояване.
— Угояване ли? Лесно се казва! А с какво? С нашите купони ли?
— Справи се някак си другояче.
— Благодаря за добрите съвети! — каза Бьотхер с горчивина и ирония. — Остават ми обаче само три дни отпуска. Как е възможно да я накарам да напълнее за три дни? Да приемем дори, че се къпе по цял ден в рибено масло и че се храни по седем пъти на ден, най-много да наддаде няколко кила. Ах, другари! В какво мръсно положение се намирам!
— Защо пък? Нали имаш още дебелата келнерка, за да те утеши?
— Именно затова! Зарекъл се бях, щом намеря жена си, да не виждам келнерката. Аз съм семеен човек, а не някакъв си женкар. Само че сега предпочитам все пак келнерката.
— Истината е, че ти си крайно несериозен човек — отсече Ройтер.
— Не съм несериозен! — запротестира Бьотхер. — Напротив, и най-дребните неща ме засягат дълбоко! Иначе щях да бъда щастлив. Само че вие не можете да ги разберете тези работи! Простаци с простаци!
Той им обърна гръб и хвърли последните си неща в раницата.
— Намери ли си квартира, в която да живееш с жена си? — попита го Гребер. — Или може би имаш жилище от по-рано?
— Разбира се, че не! То е разрушено от бомбардировките. Предпочитам обаче да спя в някоя разрушена маза, отколкото да остана и ден повече тука. Единственото нещастие е, че жена ми вече никак не ми хваща окото. Продължавам да я обичам, разбира се, може ли другояче, щом като сме женени, само че така, както е сега, вече никак не ми харесва. Не зависи от мене, нали? Какво да се прави? Тя, разбира се, го забеляза.