— Колко дни отпуска имаш още?
— Три дни.
— За три дни можеш малко да се преструваш.
— Другарю — каза спокойно Бьотхер, — в леглото една жена може да се преструва, но не и един мъж. — Повярвайте ми, по-добре щеше да бъде да се бях върнал на фронта, без да съм я видял. Тази среща няма да послужи за нищо друго, освен да причини мъка и на двама ни.
Той преметна раницата на рамо и се отдалечи. Ройтер го проследи с очи. После се обърна към Гребер.
— Ами ти? Какво става с тебе?
— Отивам в канцеларията на батальона. Може би ще ми трябват специални документи, за да се оженя. Ройтер се засмя иронично.
— Изглежда, че липсата на щастие на твоя другар Бьотхер не ти прави никакво впечатление?
— Не. Имам си други грижи.
— Става дебело — каза писарят на батальона. — Става дебело на фронта. Знаеш ли какво прави човек, когато стане дебело?
— Клинчи — отговори Гребер. — И децата го знаят. Мен обаче какво ме интересува? Аз имам отпуска.
— Ти си мислиш, че имаш отпуска — поправи го писарят. — Ами ако ти покажа какво пристигна днес?
— Кажи най-сетне.
Гребер измъкна пакет цигари от джоба си и го постави на масата. Почувствува, че малко по малко стомахът му започва да се свива.
— Става дебело — повтори секретарят. — Тежки загуби. Искат веднага подкрепление. Отпускарите, които нямат важни причини за оставане, трябва да заминат незабавно. Ясно ли ти е?
— Да. Какви са тези важни причини?
— Смърт на близък роднина, уреждане на неотложни семейни въпроси, тежко боледуване… — изброи писарят.
Той взе пакета цигари.
— Изчезвай значи! Стани невидим. Щом не могат да те намерят, няма да те изпратят обратно. Бягай от казармата като от чума. Спотайвай се някъде до края на отпуската. Върни се чак тогава. Какво може да ти се случи? Да те накажат за това, че не си си оставил адреса? И без това се връщаш на фронта. Ясно ли е?
— Ще се женя — каза Гребер. — Това важна причина ли е?
— Ще се жениш ли?
— Да. Затова именно съм дошъл. Исках да узная дали имам нужда от нещо друго освен от военната си книжка.
— Женитба! Това е може би причина. Казвам може би.
Писарят запали цигара.
— Може би е причина, но защо да рискуваш? Понеже си войник, военната книжка ти е достатъчна, за да се ожениш. Ако въпреки това имаш нужда от нещо друго, ела при мен. Ще уредя всичко тихомълком. Нямаш ли нещо по-хубаво да си облечеш? Нима ще се жениш в походна униформа?
— Не мога ли да си сменя униформата тук?
— Върви в склада — каза секретарят. — Обясни на завеждащия, че ще се жениш. Кажи му, че аз те пращам. Нямаш ли още няколко цигари екстра?
— Нямам в мене. Но бих могъл да донеса още един пакет.
— Не за мен. За фелдфебела.
— Ще видя. Знаеш ли дали жената има нужда от специални документи, за да сключи военен брак?
— Нямам представа. Смятам, че не. Всичко е опростено. — Писарят погледна часовника си. — Върви веднага в склада. Фелдфебелът сега е там.
Гребер тръгна към зданието, където се намираше складът. Трябваше да се качи чак на тавана. Фелдфебелът, който завеждаше склада, беше дебел и имаше две различни по цвят очи. Едното беше от неестествено синьовиолетов цвят, като виолетка, а другото — светлокафяво, като лешник.
— Не се пулете като теле — изръмжа той веднага. — Никога ли не сте виждали стъклено око?
— Виждал съм. Но не с толкова различен цвят.
— Идиот, то не е мое! — Фелдфебелът си сложи пръста на виолетовото око. — Един другар ми го даде на заем. Моето го изпуснах вчера на плочите в двора, то беше кафяво. Много са чупливи тези работи! Би трябвало да ги правят от целулоид.
— Това е запалителна материя — забеляза Гребер.
Фелдфебелът го погледна. Усмихна се, като видя медалите на Гребер.
— И това е вярно. Само че не мога да ви дам никаква униформа. Много съжалявам. Всички в склада са по-лоши от вашата.
Той като че ли се взираше в него със синьото си око. Кафявото око изглеждаше по-уморено. Гребер остави на масата една кутия от цигарите на Биндинг. Лешниковото око прояви жив интерес. Фелдфебелът се обърна кръгом и се върна скоро с една куртка.
— Това е всичко, което имам.
Гребер не се докосна до куртката. Той измъкна от джоба си малка плоска бутилка с коняк, която носеше за всеки случай, и я остави до цигарите. Фелдфебелът изчезна и този път донесе една по-хубава куртка и един почти нов панталон. Гребер прегледа най-напред панталона. Като го разгръщаше, забеляза, че фелдфебелът го беше сгънал така, че да прикрие едно тъмно петно, голямо колкото длан. Гребер погледна мълчаливо петното, а после коняка.
— Не е от кръв — обясни фелдфебелът, — чист зехтин. Собственикът му се върна от Италия. Малко бензин и петното ще изчезне.