— За момент — каза той бързо. — Веднага ще отида да я потърся.
Започна да се провира между хората. Може би ще успее да я настигне на улицата. Но преди да стигне до изхода, я откри зад един стълб. Тя чакаше спокойно.
— Слава Богу, намерих те! — възкликна той. — Всичко е в ред. Всичко е в ред, Елизабет.
Те се върнаха заедно. Чиновникът подаде документите на Елизабет.
— Вие сте дъщеря на санитарния съветник д-р Крузе? — запита той.
— Да.
Гребер спря да диша.
— Познавам баща ви — каза чиновникът. Елизабет го погледна.
— Имате ли някакви новини от него? — запита тя след малко.
— Не повече отколкото вие самата. Нищо ли не сте чули за него?
— Не.
Чиновникът свали очилата си. Имаше светлосиви късогледи очи.
— Да се надяваме на най-доброто! — Той подаде ръка на Елизабет. — Всичко хубаво. Сам лично се заех с вашия въпрос и го уредих. Можете да се ожените още днес. Мога и това да подготвя. Веднага, ако искате.
— Веднага — каза Гребер.
— Следобед — каза Елизабет. — В два часа удобно ли е?
— Ще уредя всичко за два часа — каза чиновникът. — Трябва да отидете в гимнастическия салон на градското училище. Канцеларията на гражданското отделение се намира сега там.
— Благодаря.
Те се спряха пред вратата.
— Защо не веднага? — попита Гребер. — В такъв случай няма да има време да ни се случи нещо преди женитбата.
Елизабет се усмихна.
— Трябва ми малко време, за да се приготвя, Ернст, Нима не ме разбираш?
— Само наполовина.
— Наполовина е достатъчно. Ела да ме вземеш в два без четвърт.
Гребер се поколеба.
— Колко просто беше всичко всъщност! — каза той след това. — А аз какво ли не очаквах! Не зная защо бях толкова уплашен! Кой знае колко смешен съм ти се струвал, нали?
— Съвсем не.
— Признай, поне малко.
Елизабет поклати отрицателно глава.
— И баща ми също смяташе за смешни хората, които го предупреждаваха. Ние имахме щастие. Това е всичко, Ернст.
Няколко улици по-далеч той намери една шивашка работилница. Един мъж, който приличаше на кенгуру, седеше вътре и държеше войнишка униформа на коленете си.
— Мога ли да ви дам един панталон за чистене? — попита Гребер.
Мъжът вдигна очи.
— Не се занимавам с химическо чистене, Аз съм шивач.
— Виждам. Бих искал също да си огладя нещата.
— Тези, които са на гърба ви ли?
— Да.
Шивачът стана като мърмореше нещо. Той се наведе над петното на панталона.
— Това не е кръв — обясни Гребер. — Дървено масло. Ще излезе много лесно с бензин.
— Защо тогава не го изчистите сам, щом разбирате толкова много от такива работи! Бензинът няма абсолютно нищо да помогне.
— Възможно е. Вие сигурно знаете това по-добре, Нямате ли нещо да облека, докато чакам?
Шивачът изчезна зад едно перде и се върна с един панталон на квадрати и бяло сако. Гребер ги взе.
— Колко време ще трае? — запита той. — Униформата ми трябва за сватба.
— Един час. Гребер се преоблече.
— Ще се върна тогава след един час! Кенгурото го погледна с недоверие. Надяваше се, че клиентът ще почака в магазина.
— Униформата ми ще ви служи като залог — каза Гребер. — Няма да избягам. Шивачът се усмихна неочаквано.
— Вашата униформа принадлежи на държавата, младежо. Но вие можете да излезете. Идете да се подстрижете. Необходимо е, щом ще се жените.
— Имате право, наистина!
Гребер влезе в една бръснарница. Някаква жена, цялата кожа и кости, се суетеше около клиентите.
— Мъжът ми е на фронта — каза тя. — Междувременно го замествам аз. Седнете тук. Бръснене ли?
— Подстригване. Знаете ли да подстригвате?
— Боже мой! Дали съм знаела да подстригвам! Започвам вече да не зная да правя друго нещо. Да ви измия ли главата? Все още имаме прекрасен сапун.
— Да.
Бръснарката работеше с цялата си енергия. Тя подстрига косата на Гребер за един миг и започна да му търка енергично главата, потънала в обилна пяна.
— Искате ли брилянтин? — попита тя. — Парижка стока.
Гребер изтръпна, като се видя в огледалото. Ушите му стърчаха като отлепени от високо подстриганата му глава.
— На какво мирише? — попита Гребер, тъй като още си спомняше за ароматичната сол на Алфонс.
— Мирише на брилянтин, на какво друго искате да мирише? Френски е.
Гребер доближи бурканчето до носа си. Брилянтинът миришеше само на стара гранясала мазнина. Ерата на плодоносните победи беше вече далеч. Той погледна косата си. Там, където бе останала по-дълга, стърчеше нагоре на снопчета.