След една година Лусиен бе лишен от правото да упражнява професията си. Беше трагедия за малцината, които го обичаха. Малобройната синдикална организация в обувната фабрика на север от града обяви стачка. Лусиен бе основал този профсъюз и го представляваше. Фабриката започна да набира нови работници, за да подмени стачкуващите, и се стигна до насилие. Лусиен се появи пред стачния кордон, за да окуражава своите хора. Беше по-пиян от обикновено. Група стачкоизменници се опитаха да разсекат кордона и стана сбиване. Лусиен поведе щурма, беше арестуван и го затвориха. Градският съд го осъди за нападение, нанасяне на побой и нарушаване на обществения ред. Той обжалва и загуби, отново обжалва и отново загуби.
На Щатската асоциация на юристите от години й бе омръзнало от Лусиен Уилбанкс. Нямаше друг адвокат в щата, от когото да се бяха оплаквали повече. Прибягвали бяха до неофициално мъмрене, официално мъмрене, временно лишаване от права, но всичко бе напразно. Комисията по жалбите и Дисциплинарната комисия реагираха светкавично. Той бе лишен от адвокатски права за скандално поведение и бе заличен от списъците на адвокатурата. Обжалва и загуби, отново обжалва и отново загуби.
Беше напълно разсипан. Джейк се намираше в кабинета му, големия кабинет на втория етаж, когато се обадиха от Джаксън, че Върховният съд е потвърдил отменянето на правата му. Лусиен затвори телефона и тръгна към френските прозорци с изглед към площада. Джейк внимателно го наблюдаваше, очаквайки да избухне. Лусиен обаче не продума. Заслиза бавно по стълбата, спря се и погледна Етъл, която плачеше, после Джейк. Отвори вратата и рече:
— Грижи се за кантората. Ще се видим по-нататък.
Двамата хукнаха към прозореца и го видяха да префучава през площада с раздрънканото си старо порше. Няколко месеца нямаше ни вест, ни кост от него. Джейк работеше упорито върху делата на Лусиен, а Етъл поддържаше реда. Някои от делата бяха приключени, някои прехвърлени на други адвокати, а други стигнаха до съдебната зала.
Минаха шест месеца. Една вечер Джейк се върна в кантората след напрегнат ден в съда и завари Лусиен заспал на персийския килим в големия кабинет.
— Лусиен! Какво ти е?
Лусиен скочи и седна в голямото кожено кресло зад писалището. Беше трезвен, загорял, отпочинал.
— Джейк, момчето ми, как си? — попита той сърдечно.
— Добре, много добре. Къде беше?
— На Каймановите острови.
— И какво прави там?
— Пих ром, търкалях се по плажа, гоних тамошните малки хубавици.
— Звучи страхотно. И защо си тръгна?
— Взе да ми доскучава.
Джейк седна от другата страна на писалището.
— Радвам се да те видя, Лусиен.
— И аз се радвам, Джейк. Как са работите тук?
— Изтощително е. Но мисля, че всичко е наред.
— Оправи ли Медли?
— Да. Платиха му осемдесет хиляди.
— Чудесно. Той остана ли доволен?
— Да, струва ми се.
— Кругър осъдиха ли го?
Джейк заби поглед в пода.
— Не, той нае Фредрикс. Мисля, че делото ще се гледа другия месец.
— Трябваше да говоря с него, преди да замина.
— Но той е виновен, нали?
— Да, дебело е загазил. Няма значение кой ще го защитава. Повечето обвиняеми са виновни. Запомни го. — Лусиен отиде до френските прозорци и се загледа в съдебната палата насреща.
— Джейк, какви са ти плановете?
— Бих искал да остана тук. А твоите?
— Ти си добър човек, Джейк, и аз искам да останеш. За себе си не мога да кажа нищо. Мислех да се преместя на Карибските острови, но няма да го направя. Хубаво място за кратко, но състарява. Нямам никакви планове. Може да попътувам. Да похарча някой долар. Имам доста, знаеш.
Джейк се съгласи. Лусиен се обърна и разпери ръце.
— Джейк, искам да приемеш всичко това. Искам да останеш тук и да докажеш, че кантората продължава да работи. Премести се в този кабинет, заеми това писалище, което дядо ми е донесъл от Вирджиния след Гражданската война. Задръж картотеките, делата, клиентите, книгите, всичко.
— Много си щедър, Лусиен.
— Повечето от клиентите ще си отидат. Това да не те засяга — един ден ти ще бъдеш голям адвокат. Но ще има и такива, които ще останат.
Джейк и не искаше по-голямата част от тях.
— А наемът?
— Ще ми плащаш толкова, колкото можеш да си позволиш. Отначало парите няма да ти стигат доникъде, но ще се оправиш. Аз нямам нужда от пари, а ти имаш.