Ози погледна към Незбит, после към Хари Рекс. Четири-пет едри капки кръв бяха паднали върху светлосивия костюм на Джейк. Още не ги беше забелязал, но околните ги бяха видели.
— Джейк, по костюма ти има кръв — каза накрая Ози. — Хайде да се върнем в кантората ти да се преоблечеш.
— Толкова ли е важно? — измърмори Джейк безучастно. Те се спогледаха.
Дел и клиентите й бяха наизлезли на тротоара и наблюдаваха как изведоха Джейк от съда, прекосиха улицата и влязоха в кантората му, без да обръщат внимание на дивотиите, които бълваха репортерите. Хари Рекс заключи предната врата и остави телохранителите на тротоара. Джейк се качи на втория етаж и се преоблече.
— Роу Арк, защо не вземеш да направиш няколко маргарити? — предложи Хари Рекс. — Аз ще се кача горе и ще постоя при него.
— Господин съдия, тук станаха разни работи — каза Ози, докато Нуз си отваряше чантата и си събличаше сакото.
— Какво има? — попита Бъкли.
— Тази сутрин се опитаха да убият Джейк.
— Какво!
— Кога? — попита Бъкли.
— Преди около час някой стреля по Джейк, когато идваше към съда. Беше далекобойна пушка. Нямаме представа кой може да е бил. Не го улучиха, но раниха един войник. Сега е в операционната.
— Къде е Джейк? — попита съдията.
— В кантората си. Ужасно е разстроен.
— И аз щях да бъда — рече съчувствено Нуз.
— Искаше да му се обадите, като пристигнете.
— Разбира се.
Ози избра номера и подаде слушалката на съдията.
— Нуз е на телефона. — Хари Рекс подаде слушалката на Джейк.
— Ало!
— Джейк, добре ли си?
— Не особено. Днес няма да дойда.
Нуз се чудеше какво да каже.
— Какво няма?
— Казах, че няма да дойда днес в съда. Не съм в състояние.
— Да, добре… Хм, слушай, ами ние какво да правим сега?
— Не ме интересува. — Джейк отпи от втората си маргарита.
— Моля?
— Казах, че не ме интересува. Правете каквото искате, днес няма да дойда.
Нуз поклати глава и загледа слушалката.
— Ранен ли си? — попита той съчувствено.
— Някога да са стреляли по вас, господин съдия?
— Не, Джейк.
— Да сте виждали някога човек, когото раняват, да сте го чували как пищи?
— Не, Джейк.
— Някога кръвта на друг човек да е капала върху костюма ви?
— Не, Джейк.
— Няма да дойда.
Нуз млъкна и се замисли за миг.
— Хайде, Джейк, ела и ще обсъдим нещата.
— Няма да дойда. Не напускам кантората си. Навън е опасно.
— Какво ще кажеш да направим почивка до един часа. Ще се почувстваш ли по-добре дотогава?
— Дотогава ще съм пиян.
— Какво!
— Казах, че дотогава ще съм пиян.
Хари Рекс закри очи. Елън се измъкна към кухнята.
— Кога смяташ, че ще изтрезнееш? — попита сурово Нуз. Ози и Бъкли се спогледаха.
— В понеделник.
— А какво ще кажеш за утре?
— Утре е събота.
— Да, знам и съм решил утре също да има заседание. Нали не си забравил, че държим заседателите далеч от близките им?
— Добре, утре ще съм готов.
— Радвам се да го чуя. Какво да кажа на заседателите днес? Те ни чакат в тяхната стая. Залата е претъпкана. Клиентът ти седи отвън сам и те чака. Какво да кажа на всички тях?
— Ще измислите нещо. Имам вяра във вас.
Джейк затвори. Нуз осъзна най-после, че са му хлопнали телефона, подаде слушалката на Ози и се загледа през прозореца, сваляйки очилата си.
— Каза, че днес няма да идва.
Както никога Бъкли остана безмълвен.
— Много му дойде, господин съдия — опита се да го защити Ози.
— Той пие ли?
— Джейк да пие! Просто не е на себе си заради онова момче, дето го раниха. То беше точно до Джейк и отнесе куршума, предназначен за него. Всеки ще се разстрои, господин съдия.
— Иска да отложим всичко за утре сутринта — съобщи Нуз на Бъкли, който сви рамене, но пак не каза нищо.
Когато новината се разчу, на тротоара пред кантората на Джейк се събра цяла тълпа. Репортерите се блъскаха под прозорците с надеждата да зърнат някого или нещо вътре. Отбиваха се приятели, за да разберат как е той, но всевъзможни журналисти ги уведомяваха, че се е заключил отвътре и няма да се покаже. Не, не бил ранен.
Доктор Бас трябваше да даде показания в петък сутринта. В десет и две-три минути двамата с Лусиен влязоха в кантората през задната врата, а Хари Рекс се отправи към магазина за напитки.
При толкова много сълзи разговорът с Карла бе труден. Беше й се обадил след три питиета и не успя да я успокои. После говори с баща й, каза му, че е в безопасност, че не е ранен и че половината от Националната гвардия на Мисисипи е свикана да го пази. Успокойте я, поръча той, ще се обадя по-късно.