Елън го изруга, но думите й бяха само задавени хрипове.
Той дръпна ципа на тъмносинята й ленена пола. Тя се опита да го ритне, но дебелото въже около глезените не позволяваше на краката й да се отделят от кола. Мъжът мушна острието на ножа в края на ципа и разряза полата й до долу. После я дръпна рязко и като фокусник я развя във въздуха. Другите пристъпиха напред.
Мъжът я плесна отзад и рече:
— Хубаво парче, много хубаво. — После отстъпи назад, за да разгледа стореното. Тя пъшкаше и се извиваше, но не можеше да се съпротивлява. Комбинезонът стигаше до средата на бедрата. Онзи церемониално сряза презрамките му, разпра го и го запрати в основата на горящия кръст. След това клъцна презрамките на сутиена и го смъкна. Елън се сгърчи и изстена по-силно. Мълчаливият полукръг пристъпи още по-напред и спря на три метра от нея.
Огънят вече жареше. Голият й гръб и краката се покриха с пот. Яркочервената й коса се слепна по шията и раменете. Зловещата бяла фигура отново бръкна под робата и извади камшик, изплющя шумно с него и отстъпи няколко крачки назад, внимателно премервайки разстоянието до кола.
Вдигна камшика и се прицели в голия гръб. Най-високият от групата направи крачка напред и поклати глава. Беше с гръб към нея. Не се чу нито дума, но камшикът изчезна.
Нейният мъчител се приближи и я сграбчи за главата. Отряза с ножа кичур коса. Прихващаше с пълна шепа и режеше, докато черепът й лъсна гол и отвратителен. Косата бавно се трупаше около краката й. Елън стенеше, без да помръдва.
Те се отправиха към колите си. По пътя плиснаха галон с бензин в нейното беемве с номера от Масачузетс и някой драсна клечка кибрит.
Когато се увери, че са си тръгнали, Мики Маус изпълзя от храстите, развърза Елън и я занесе на малка полянка встрани от пасището. Събра останките от дрехите й и се опита да я покрие. Когато колата й догоря край черния път, той си тръгна. Отиде в Оксфорд, влезе в една телефонна кабина и се обади на шерифа на окръг Лафайет.
38
Съботното заседание на съда бе нещо необичайно, но не и нечувано, особено при дела за убийство, където държаха съдебните заседатели под ключ. Участниците нямаха нищо против, защото съботата приближаваше края с цял един ден.
Местните също нямаха нищо против. За тях съботата беше почивен ден и за повечето жители на окръг Форд това бе единствената възможност да присъстват на процеса, а ако не можеха да си осигурят място в залата, поне щяха да се помотаят из площада и да получат информация от първа ръка. Кой знае, може би отново щеше да има пукотевица.
До седем сутринта кафенетата в центъра бяха вече претъпкани. На всеки посетител, ощастливен със стол, се падаха по двама върнати, които можеха единствено да се шляят по площада и да се надяват на място в залата. Повечето спираха за миг пред кантората на адвоката и се опитваха да зърнат човека, когото се бяха опитали да убият. Самохвалковците разправяха, че са били клиенти на прочутия мъж.
Обектът на това голямо внимание и интерес седеше на писалището си, отпивайки от противната смес, останала от предишната вечер, пушеше пура, гълташе хапове против главоболие и се мъчеше да разсъждава трезво и ясно. Забрави за войника, повтаряше си той от три часа. Забрави за Клана, за заплахите, забрави за всичко и мисли за процеса. Особено за доктор Бас. Господи, дано да е трезвен, когато седне на мястото на свидетелите. Докторът и Лусиен бяха пили целия следобед и накрая се бяха скарали. За малко да се сбият. Незбит се намеси и ги придружи до патрулната кола, за да ги откара вкъщи. Репортерите умираха от любопитство кои са двамата мъртвопияни, които изведоха от кантората и качиха в колата, където те продължиха да вилнеят и да се ругаят — Лусиен на задната седалка, Бас — отпред.
Джейк отново прегледа изключителната разработка на Елън за стратегията на защитата при случай на невменяемост. Списъкът й с въпроси към Бас имаше нужда само от дребни поправки. Внимателно прочете биографичните данни на своя специалист — какво пък, бяха напълно задоволителни за окръг Форд. Най-близкият психиатър беше на осемдесет мили оттук.
Съдията Нуз хвърли поглед на прокурора и се взря състрадателно в Джейк, който седеше до вратата и съзерцаваше избелелия портрет на някакъв покоен съдия над рамото на Бъкли.
— Как се чувстваш тази сутрин, Джейк? — попита сърдечно Нуз.
— Добре.
— Как е войникът? — попита Бъкли.
— Парализиран е.
Нуз, Бъкли, Мъсгроув и мистър Пейт забиха очи в една и съща точка на килима и мрачно поклатиха глави в знак на мълчаливо съчувствие.