— Къде е помощничката? — попита Нуз, поглеждайки часовника на стената.
— Не знам — погледна своя часовник Джейк. — Очаквах, че вече ще е тук.
— Готов ли си?
— Да.
— Залата готова ли е, мистър Пейт?
— Да, сър.
— Много добре, да започваме.
Нуз даде знак на всички да седнат и десет минути залива съдебните заседатели с несвързано извинение за вчерашното отлагане. Те бяха единствените четиринайсет човека в окръга, които не знаеха какво се бе случило в петък сутринта и би било неправилно да им се съобщава. Нуз мънкаше за непредвидени обстоятелства и как понякога, по време на процес, нещата така се подреждат, че се налага да се отменят заседания. Когато най-после свърши, заседателите бяха съвсем объркани и се молеха разпитът на свидетелите да започне най-сетне.
— Можете да призовете първия си свидетел — каза Нуз, отправил поглед към Джейк.
— Доктор Уилям Бас — обяви Джейк на път към катедрата. Бъкли и Мъсгроув си намигнаха и се усмихнаха презрително.
Бас бе седнал до Лусиен, на втория ред. Изправи се шумно и започна да си пробива път към централната пътека, като настъпваше крака и удряше хората с тежката си кожена чанта. Джейк дочу суматоха зад гърба си, но продължи да се усмихва на съдебните заседатели.
— Заклевам се, заклевам се — повтори бързешком Бас на Джийн Гилеспи, докато тя му четеше клетвата.
Мистър Пейт го заведе до мястото на свидетелите и повтори обичайните напътствия да говори високо и да използва микрофона. Въпреки че се бе наливал безпаметно до вчера, експертът медик изглеждаше невероятно арогантен и трезвен. Беше облякъл най-скъпия си тъмносив вълнен костюм, шит по поръчка, ослепително бяла риза и елегантна малка червена папийонка, които му придаваха твърде интелектуален вид. Всичко по него говореше, че е подходящ за експерт. Въпреки възраженията на Джейк бе обул чифт светлосиви каубойски ботуши от щраусова кожа, за които бе платил повече от сто долара и бе носил по-малко от десетина пъти. Преди единайсет години Лусиен бе настоял Бас да ги сложи на първото дело, в което пледираше за невменяемост. Той ги обу и първият обвиняем, напълно нормален престъпник, замина за Парчман. Обу ги и на второто дело, изпълнявайки отново повелята на Лусиен — и пак същият успех. Лусиен ги наричаше талисманът на Бас.
Джейк не искаше да има нищо общо с проклетите ботуши. Но пък може да ги харесат заседателите, зъбеше се Лусиен. Не и ботуши от скъпа щраусова кожа, противеше се Джейк. Нашите хора са прекалено тъпи, за да направят разлика, заяви Лусиен. Джейк не се остави да го разубедят. Ония бели расисти ще повярват на човек, който носи ботуши, твърдеше Лусиен. Добре тогава, рече Джейк, нека обуе чифт ловджийски ботуши с малко кал по токовете и подметките, като онези, които те са виждали. Такива няма да ми отиват на костюма, намеси се Бас.
Сега той вдигна десния си крак и подпря ботуша на лявото коляно, така че добре да се вижда. Загледа го с усмивка, която скоро прехвърли към съдебните заседатели. Щраусът сигурно би бил доволен.
Джейк вдигна поглед от бележките си и съзря ботуша, който стърчеше над преградата пред столовете на свидетелите. Бас му се наслаждаваше, а съдебните заседатели се взираха в него. Джейк преглътна с мъка и отново наведе глава.
— Моля да се представите.
— Доктор Уилям Бас — отвърна свидетелят, вниманието му се отклони от ботуша и той се взря сериозно и важно в Джейк.
— Адрес?
— Уест Кентърбъри, деветстотин и осем, Джаксън, Мисисипи.
— Професия?
— Лекар.
— Имате ли разрешително да практикувате в Мисисипи?
— Да. Издадено на осми февруари хиляда деветстотин шейсет и трета.
— Имате ли разрешително да практикувате в някой друг щат?
— Да. В Тексас.
— Къде сте получили образованието си?
— Получих степен бакалавър в колежа Милсапс през петдесет и шеста и завърших медицина в университета към Тексаския център по здравеопазване в Далас през шейсета.
— Този университет признат ли е официално?
— Да. И то от Съвета по медицинско образование и болниците към Американската медицинска асоциация, която е върховният орган в нашата професия, както и от образователните власти в щата Тексас.
Бас малко се поотпусна, свали десния си крак и метна отгоре левия, тъй че и неговият ботуш да се види добре. Леко се полюля и се завъртя на удобния си стол към заседателите.
— Къде сте стажували?
— След дипломирането си стажувах една година в Медицинския център Роки Маунтин в Денвър.
— Каква специалност имате?