— Психиатрия.
— Обяснете ни какво значи това.
— Психиатрията е онзи клон на медицината, който се занимава с лечението на умствените разстройства. Обикновено, но невинаги, се занимава с душевните заболявания, чийто органичен произход е неизвестен.
За първи път, откакто Бас бе седнал на свидетелския стол, Джейк си пое дъх. Неговият свидетел говореше убедително.
— Специализирал съм две години като редовен психиатър в Тексаската клиника за душевноболни, един общопризнат академичен център. Занимавах се с клинична дейност, с психоневротични и психопатични случаи. Учих психология, психопатология, психотерапия и физиологична терапия. Това обучение под ръководството на компетентни психиатри включваше всички психиатрични аспекти на общата медицина и аспектите в поведението на деца, юноши и възрастни.
В залата едва ли имаше някой, който бе разбрал казаното от Бас, но то беше изречено от устата на човек, изведнъж оказал се гений, специалист, който сигурно притежаваше голяма мъдрост и интелигентност, щом като можеше да произнесе подобни думи. С тази папийонка и фразите, които използваше, Бас печелеше доверие с всеки отговор. Независимо от ботушите.
— Имате ли диплома за специалност от Американския съвет по психиатрия?
— Разбира се — отговори уверено той.
— Каква специалност?
— Психиатър. Дипломата ми е издадена през април шейсет и седма.
Джейк хвърли поглед на бележките си и зърна как Мъсгроув намига на Бъкли.
— Докторе, членувате ли в някакви професионални организации?
— Да.
— Ако обичате да ги съобщите.
— Член съм на Американската лекарска асоциация, Американската асоциация на психиатрите и Сдружението на медиците в Мисисипи.
— От колко време практикувате психиатрия.
— От двайсет и две години.
Джейк направи три крачки към съдийската маса и погледна Нуз, който го наблюдаваше внимателно.
— Ваша светлост, защитата предлага доктор Бас като експерт психиатър.
— Много добре — отвърна Нуз. — Имате ли въпроси към този свидетел, мистър Бъкли?
Окръжният прокурор се изправи с бележник в ръка.
— Да, само няколко въпроса.
Изненадан, но не и разтревожен, Джейк седна на мястото си до Карл Лий. Елън все още я нямаше.
— Доктор Бас, по ваше мнение вие сте специалист по психиатрия, така ли? — попита Бъкли.
— Да.
— Преподавали ли сте някога психиатрия?
— Не.
— Публикували ли сте някакви статии по психиатрия?
— Не.
— Публикували ли сте някакви книги?
— Не.
— Така, доколкото си спомням, вече дадохте показания, че сте член на няколко професионални организации, включително и Американската асоциация на психиатрите? Работили ли сте някога в тази организация?
— Не.
— Каква длъжност заемате в момента и в коя болница?
— Никаква. — Арогантността чезнеше от лицето на Бас, а гласът му губеше увереността си. Той погледна към Джейк, който ровеше из някаква папка.
— Доктор Бас, практикувате ли психиатрия на редовна работа с пълно работно време?
Специалистът се поколеба и хвърли бегъл поглед към Лусиен на втория ред.
— Редовно преглеждам пациенти.
— Колко пациенти и колко редовно? — отсече Бъкли безкрайно самонадеяно.
— Между пет и десет седмично.
— Значи по един-двама дневно.
— Горе-долу.
— И наричате това редовна работа с пълно работно време?
— Ангажирам се толкова, колкото намирам за необходимо.
Бъкли запрати бележника си на масата и се обърна към Нуз:
— Ваша светлост, обвинението възразява този човек да дава показания като експерт психиатър. Очевидно той не притежава необходимата квалификация.
Джейк скочи със зяпнала уста.
— Отхвърля се, мистър Бъкли. Можете да продължите, мистър Бриганс.
Джейк събра бележниците си и пристъпи напред, ясно долавяйки подозрението, което областният прокурор бе хвърлил върху неговия най-важен свидетел. Бас отново смени положението на ботушите си.
— Така, доктор Бас, вие прегледахте ли подсъдимия Карл Лий Хейли?
— Да. Три пъти.
— Кога беше първият преглед?
— На десети юни.
— Каква беше целта на прегледа?
— Прегледах го, за да установя душевното му състояние в момента, както и състоянието му на двайсети май, когато, както се твърди, той е застрелял мистър Коб и мистър Уилард.
— Къде извършихте прегледа?
— В затвора на окръг Форд.
— Сам ли го извършихте?
— Да. Бяхме само аз и мистър Хейли.
— Колко време продължи прегледът?
— Три часа.
— Разпитвахте ли го за миналото му от медицинска гледна точка?
— Да, бих казал, по заобиколен начин. Говорихме надълго и нашироко за миналото му. За Виетнам.