— Няма да стане — заяви Джейк. — Когато си трезвен, се справяш отлично.
— Имаме половин час — ухили се Бас, поемайки заедно с Лусиен надолу по стълбата.
— Не! Недей, Лусиен! — молеше Джейк.
— Само по едно — отвърна Лусиен, сочейки с пръст към него. — Само по едно.
— Никога не остава само едно.
— Ела с нас, Джейк. Ще се успокоиш.
— Само по едно — викна Бас и изчезна надолу.
В единайсет Бас зае мястото си и впи изцъклен поглед в заседателите. Усмихна се, почти се разхили. Знаеше за художниците на първия ред, затова се изпъчи да изглежда колкото може по-голям специалист. Наистина се бе успокоил.
— Доктор Бас, запознат ли сте с решението „Макнотън“? Бихте ли обяснили това решение на съдебните заседатели?
— Разбира се. Решението „Макнотън“ е критерий за наказателна отговорност в Мисисипи, както и в петнайсет други щата. За първи път е използвано в Англия през хиляда осемстотин четирийсет и трета година, когато един мъж на име Даниъл Макнотън се опитал да убие министър-председателя сър Робърт Пийл. Стрелял и убил по погрешка секретаря на министър-председателя, Едуард Дръмънд. По време на процеса било ясно доказано, че Макнотън страдал от това, което днес наричаме параноидна шизофрения. Съдебните заседатели отсъдили, че е невинен, защото е невменяем. Този прецедент се прилага все още в Англия и в шестнайсет американски щата.
— Какво означава точно решението „Макнотън“?
— То е съвсем просто. Приема се, че всеки човек е нормален, и ако се изгради защитата му върху предположението, че е душевноболен, трябва ясно да се докаже, че когато подсъдимият е извършил деянието, то той е бил под влияние на дефект в разсъдъка си, който не му позволява да прецени естеството и характера на деянието или пък ако съзнава какво върши, той не е в състояние да разбере, че то е лошо.
— Бихте ли го обяснили по-просто?
— Да. Ако един подсъдим не е в състояние да направи разлика между добро и лошо, той е невменяем от юридическа гледна точка.
— Моля да обясните какво значи невменяемост.
— От медицинска гледна точка терминът няма стойност. Това е единствено юридически критерий за душевното състояние на дадена личност.
Джейк пое дълбоко дъх и задълба по-нататък.
— Добре, докторе, на основание на вашия преглед на обвиняемия нямате ли становище какво е било душевното състояние на Карл Лий Хейли на двайсети май тази година по време на убийствата?
— Да, имам — започна бавно Бас. — Моето заключение е, че обвиняемият е преживял пълен разрив с реалния свят след изнасилването на дъщеря му. Когато я е видял веднага след това, той не я е познал, а когато някой му казал, че са я изнасилили, пребили и едва не са я обесили, нещо се прекъснало в мозъка на Карл Лий. Обяснявам го по съвсем елементарен начин, но точно това се е случило. Нещо се е прекъснало. Разрив с реалния свят.
Те трябвало да умрат. Той ми каза веднъж, че когато за първи път ги видял в съда, не могъл да разбере защо ги охраняват полицаи. Все му се струвало, че едно от ченгетата ще измъкне пищов и ще им пръсне мозъците. Минали няколко дни, а никой не ги убивал, затова той решил, че това е негов дълг. Искам да кажа, мислел, че някой от системата би трябвало да ги екзекутира и двамата, задето са изнасилили дъщеря му. Искам да подчертая, мистър Бриганс, че душевно той не е с нас. Той е в някакъв друг свят. Страда от халюцинации. Той е рухнал.
Бас знаеше, че това звучи добре. Сега вече се обръщаше към заседателите, не към адвоката.
— Един ден след изнасилването той говорил с дъщеря си в болницата. Тя едва отваряла уста със счупената си челюст, но му казала как го е видяла да тича през гората, за да я спаси, и го попитала защо е изчезнал. Можете ли да си представите какво означава това за един баща? По-късно му казала как се е молила за татко си, как двамата й се смели и й казали, че тя няма баща.
Джейк остави думите да произведат необходимото впечатление. Погледна списъка на Елън и видя, че остават само два въпроса.
— Така, доктор Бас, въз основа на наблюденията ви над Карл Лий Хейли и вашата диагноза за душевното му състояние по време на убийствата способен ли е бил Карл Лий Хейли да направи разлика между добро и лошо, когато е застрелял тези мъже?
— Поради душевното му състояние той е бил абсолютно неспособен да разграничи доброто от злото.
— Стигнахте ли до заключение, въз основа на същите тези фактори, дали той е бил в състояние да разбере и прецени естеството и характера на своите действия?
— Мосто заключение като специалист в психиатрията е, че мистър Хейли е бил абсолютно неспособен да разбере и прецени естеството и характера на извършеното от него.