— Благодаря ви, докторе. Свидетелят е свободен.
Джейк взе бележника си и се запъти уверено Към мястото си. Погледна към Лусиен, който се усмихваше и кимаше. Погледна към заседателите. Те наблюдаваха Бас и обмисляха чутото. Уанда Уомак, млада жена със състрадателно лице, погледна към Джейк и лекичко му се усмихна. Това бе първата положителна реакция от страна на съдебните заседатели, откакто бе започнал процесът.
— Дотук много добре — прошепна Карл Лий.
Джейк се усмихна на клиента си.
— Голям психолог си, приятелю.
— Имате ли въпроси? — попита Нуз прокурора.
— Само няколко — отвърна Бъкли и се надигна от мястото си.
Джейк не можеше да си представи за какво би могъл да спори Бъкли по въпросите на психиатрията със специалист, пък макар и той да е У Т. Бас.
Само че Бъкли нямаше намерение да спори за психиатрията.
— Доктор Бас, как е цялото ви име?
Джейк замръзна. Въпросът криеше нещо злокобно. Бъкли го зададе крайно подозрително.
— Уилям Тайлър Бас.
— Били ли сте известен някога под името Тайлър Бас?
— Не — отвърна някак колебливо докторът.
Вълна на безпокойство заля Джейк и той почувства как един нажежен шиш раздира стомаха му. Въпросът можеше да донесе само беда.
— Сигурен ли сте? — попита Бъкли с вдигнати вежди и огромно недоверие в гласа.
— Може и да съм бил на млади години — сви рамене Бас.
— Така. Добре, доколкото си спомням, вие дадохте показания, че сте учили медицина в Центъра по медицина в Тексаския университет?
— Точно така.
— И в кой град?
— В Далас.
— Кога бяхте там студент?
— От хиляда деветстотин петдесет и шеста до шейсета.
— Под какво име бяхте записан?
— Уилям Т. Бас.
Джейк се вцепени от страх. Бъкли бе докопал нещо, някаква тъмна тайна от миналото, известна само на Бас и на него.
— Да сте използвали името Тайлър Бас, когато сте били студент?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се, че съм.
— Какъв е номерът на обществената ви застраховка?
— 410–96–8585.
Бъкли отбеляза нещо в бележника си.
— На коя дата сте роден? — попита педантично той.
— На четвърти септември хиляда деветстотин трийсет и четвърта.
— Как се казваше майка ви?
— Джони Елизабет Бас.
Нов знак в бележника. Бас нервно погледна Джейк.
— Къде сте роден?
— В Карбъндейл, Илиной.
Можеше да се възрази дали въпросите бяха уместни и възражението можеше да се приеме, но коленете на Джейк бяха омекнали, а червата му внезапно се разбунтуваха. Страхуваше се, че ще се изложи, ако се изправи и се опита да говори.
Бъкли погледна бележника си и изчака няколко секунди. Всички в залата бяха наострили уши за следващия въпрос, убедени, че той ще е жесток. Бас наблюдаваше областния прокурор, както затворник наблюдава наказателния взвод, молейки се за някаква засечка в пушките.
Най-накрая Бъкли се усмихна на експерта.
— Доктор Бас, някога да сте били осъждан за углавно престъпление?
Въпросът отекна в смълчаната зала и се стовари върху разтрепераните рамене на Тайлър Бас. Дори бегъл поглед към него би могъл да отгатне отговора.
Карл Лий премига и погледна адвоката си.
— Не съм, разбира се! — отговори Бас отчаяно и високо.
Бъкли само поклати глава и бавно се приближи до масата, където Мъсгроув с театрални жестове му подаде някакви, изглежда, важни книжа.
— Сигурен ли сте? — прогърмя гласът на Бъкли.
— Разбира се, че съм сигурен — отсече Бас, без да откъсва поглед от важните наглед книжа.
Джейк знаеше, че е длъжен да стане, да каже нещо, да направи нещо, за да спре надвисналата буря, но умът му бе парализиран.
— Сигурен ли сте, че никога не сте били осъждан за углавно престъпление?
— Да, разбира се — процеди през зъби Бас.
— Сигурен ли сте в това, както и във всички останали показания, които дадохте пред съдебните заседатели?
Това бе примката, смъртоносният капан, най-убийственият въпрос; самият Джейк го бе използвал толкова пъти и когато го чу, вече бе сигурен, че Бас е обречен. Както и Карл Лий.
— Разбира се — отвърна Бас с престорена напереност.
Бъкли пристъпи към екзекуцията.
— Твърдите ли пред тези съдебни заседатели, че на седемнайсети октомври хиляда деветстотин петдесет и шеста година в Далас не сте били осъден за углавно престъпление под името Тайлър Бас?
Бъкли зададе въпроса, като гледаше едновременно съдебните заседатели и четеше от важните на вид документи.
— Това е лъжа — каза Бас тихо и неубедително.
— Сигурен ли сте, че е лъжа? — попита Бъкли.
— Нагла лъжа.
— Различавате ли истината от лъжата, доктор Бас?