— Разбира се, че я различавам. И то много добре.
Нуз постави очилата на носа си и се наведе напред. Заседателите спряха да се поклащат на столовете. Репортерите спряха да пишат. Полицаите в дъното на залата замръзнаха на местата си и наостриха уши.
Бъкли отдели един от важните на вид документи и се зачете.
— Твърдите ли пред съдебните заседатели, че на седемнайсети октомври хиляда деветстотин петдесет и шеста година не сте осъждан за доказано изнасилване?
Джейк знаеше колко е важно по време на всеки голям провал в съдебната зала да запази безизразно, каменно лице. За съдебните заседатели, които нищо не изпускаха, бе важно да видят, че адвокатът на обвиняемия запазва доброжелателното си отношение към него. В многобройните процеси и при толкова много изненади Джейк винаги бе успявал да запази този доброжелателен израз на лицето, с който показваше, че „всичко е наред“ и „владеем положението“, но при това „доказано изнасилване“ доброжелателното, уверено и непоклатимо изражение изчезна и на негово място се появи друго — болезнено, бледо и измъчено, което не убягна поне на половината от заседателите.
Другата половина наблюдаваше намръщено свидетеля.
— Били ли сте осъждан за изнасилване, докторе? — повтори въпроса си Бъкли след продължително мълчание.
Никакъв отговор.
Нуз източи врат и се наведе към свидетеля.
— Мистър Бас, моля отговорете на въпроса.
Бас не обърна внимание на негова светлост и се втренчи в прокурора.
— Бъркате ме с някой друг.
Бъкли изсумтя и се запъти към Мъсгроув, който държеше няколко още по-важни наглед документи. Отвори един голям бял плик и измъкна нещо, което приличаше на снимка, размер 8х10.
— Доктор Бас, тук имам няколко ваши снимки, направени от полицията в Далас на единайсети септември хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Желаете ли да ги погледнете?
Никакъв отговор. Бъкли ги протегна към свидетеля.
— Бихте ли желали да ги погледнете, доктор Бас? Може би ще поосвежат паметта ви.
Бас бавно поклати глава, после се загледа тъпо в ботушите си.
— Ваша светлост, обвинението ще представи като доказателства копия от окончателната присъда и заповедта за изпълнението й от делото „Щата Тексас срещу Тайлър Бас“, а гореспоменатите документи са получени чрез съответните упълномощени длъжностни лица в Далас, Тексас и от тях е видно, че на седемнайсети октомври хиляда деветстотин петдесет и шеста година някой си Тайлър Бас е признат за виновен за доказано изнасилване, углавно престъпление според законите на щата Тексас. Ние сме в състояние да докажем, че Тайлър Бас и този свидетел, доктор Уилям Бас, са едно и също лице.
Мъсгроув любезно подаде на Джейк екземпляр от всички документи, които Бъкли размахваше.
— Някакви възражения срещу представените доказателства? — попита Нуз защитата.
Тук бе нужна реч. Бляскаво, вдъхновено обяснение, което би трогнало сърцата на заседателите и би докарало сълзи на състрадание към Бас и неговия пациент в очите им. Точно сега обаче правилата не позволяваха подобно нещо. Не съществуваше възможност да се отхвърли доказателството. Джейк не бе в състояние да се изправи, само махна с ръка. Нямаше възражения.
— Нямаме повече въпроси — заяви Бъкли.
— А вие, мистър Бриганс?
За частица от секундата, която имаше на разположение, Джейк не можа да измисли нищо, което би могъл да запита Бас, за да облекчи положението. Съдебните заседатели се бяха наслушали на специалиста, призован от защитата.
— Не — каза тихо Джейк.
— Много добре, доктор Бас, свободен сте.
Бас бързо се измъкна през вратичката на преградата, мина по централната пътека и напусна залата. Джейк го проследи напрегнато с очи, а на лицето му бе изписана неописуема ненавист. Беше особено важно заседателите да видят колко шокирани са подсъдимият и неговият адвокат. Трябваше да повярват, че един осъден углавен престъпник бе допуснат неволно до свидетелското място.
Когато вратата се затвори и Бас изчезна, Джейк обходи с поглед залата с надежда да открие някакъв окуражителен знак. Такъв нямаше. Лусиен гладеше брадата си, забил поглед в пода. Лестър седеше със скръстени ръце и възмутено лице. Гуен плачеше.
— Извикайте следващия си свидетел — каза Нуз.
Джейк продължи да оглежда залата. На третия ред, между преподобния Оли Ейджи и преподобния Лутър Рузвелт, бе седнал Норман Райнфелд. Когато погледите на двамата се срещнаха, Норман се намръщи и поклати глава, сякаш да каже: „Нали ти казах.“ Повечето от белите в другата страна на залата изглеждаха доволни, дори неколцина му се ухилиха.