— Мистър Бриганс, можете да извикате следващия си свидетел.
Джейк се опита да се изправи. Коленете му се огъваха и той се наведе напред, опрял длани на масата.
— Ваша светлост — рече той високо, пискливо и разстроено, — може ли да направим почивка до един часа?
— Но, мистър Бриганс, сега е едва единайсет и половина!
Лъжата бе единственото разрешение.
— Така е, ваша светлост, но следващият ни свидетел не може да пристигне преди един часа.
— Добре. Ще направим почивка до един. Адвокатите да дойдат при мен.
До кабинета на съдията се намираше заличка, където адвокатите почиваха и бъбреха, а до нея имаше тоалетна. Джейк се заключи вътре, съблече си сакото и го хвърли на пода. После се сви на две и повърна.
Ози се приближи до съдията и се опита да завърже разговор. Мъсгроув и областният прокурор си размениха усмивки. Всички чакаха Джейк. Най-после той влезе в кабинета и се извини.
— Джейк, имам лоши новини — каза Ози.
— Почакай да седна.
— Преди час ми се обади шерифът на окръг Лафайет. Юридическият ти сътрудник, Роу Арк, е в болницата.
— Какво се е случило?
— Ония от Клана я пипнали снощи. Някъде по пътя за Оксфорд. Завързали я на някакво дърво и я били.
— Как е тя?
— Ще се оправи. Но е сериозно.
— Какво се е случило? — попита Бъкли.
— Не знаем точно. Спрели колата й по някакъв начин и я завлекли в гората. Раздрали дрехите й и й отрязали косата. Има контузии и рани по главата, затова смятат, че са я били.
Джейк отново почувства, че му се повръща. Не беше в състояние да говори. Разтриваше слепоочията си и си мислеше колко хубаво би било да върже Бас на някое дърво и да му тегли един бой.
— Мистър Бриганс, добре ли сте? — съчувствено го погледна Нуз.
Отговор не последва.
— Ще направим почивка до два. Мисля, че можем да използваме цялото време — каза Нуз.
Джейк бавно се качваше по предните стълби с празна бутилка от бира в ръка. За миг сериозно се замисли дали да не я счупи в главата на Лусиен, но реши, че оня няма да усети нищо.
Лусиен въртеше ледените кубчета в чашата си и се взираше в далечината. Площадът отдавна бе опустял, останали бяха само войниците и обичайната тълпа хлапаци, които се трупаха пред киното за съботната двойна прожекция.
И двамата мълчаха. След малко Джейк попита:
— Къде е Бас?
— Замина си.
— Къде?
— Вкъщи.
— Къде е това?
— Защо искаш да знаеш?
— Ще ми се да видя къде живее. И да му строша главата с бейзболна бухалка в собствения му дом.
— Разбирам те — заклати отново чашата Лусиен.
— Ти знаеше ли?
— Какво да съм знаел?
— За присъдата.
— По дяволите, не. Никой не знаеше. Досието е било унищожено.
— Не те разбирам.
— Бас ми каза, че досието с присъдата в Тексас било унищожено три години след това.
Джейк остави бирената бутилка на пода до стола си. Грабна една мръсна чаша, духна прахта и я напълни с ледени кубчета и „Джак Даниълс“.
— Ще си направиш ли труда да ми обясниш всичко, Лусиен?
— Според Бас момичето било на осемнайсет години, дъщеря на известен съдия в Далас. Разлудували се и съдията ги хванал на кушетката. В съда Бас просто нямал никакви шансове. Изкарали го виновен за доказано изнасилване. Продължили да се виждат и тя забременяла. Бас се оженил за нея и дарил съдията с едно чудесно момченце — първи внук. Старецът се размекнал и досието било унищожено.
Лусиен отпи и се загледа към светлините на площада.
— Какво е станало с момичето?
— Според Бас една седмица преди да завърши университета, съпругата му, която отново била бременна, и момченцето загинали при железопътна катастрофа във Форт Уърт. Оттогава го ударил на пиене и загубил интерес към живота.
— И това той никога не ти го е разказвал?
— Спри да ме разпитваш. Казах ти, че нищо не знаех. Нали не си забравил, че два пъти съм го призовавал за свидетел. Ако знаех за това, никога нямаше да го допусна да дава показания.
— Защо никога не ти е казал?
— Сигурно защото си е мислел, че досието е унищожено. Не знам. Формално погледнато, той е прав. Щом като е унищожено, значи няма досие. Но е бил осъждан.
Джейк отпи дълга, горчива глътка. Уискито беше отвратително. Двамата мълчаха. Беше тъмно, чуваше се само хорът на щурците. Сали се появи на вратата и попита Джейк дали ще вечеря. Той благодари и отказа.
— Какво стана следобед? — попита Лусиен.
— Карл Лий даде показания и в четири приключихме. Психиатърът на Бъкли не беше готов. Ще се яви в понеделник.
— Как се справи Карл Лий?
— Горе-долу. Повтаряше казаното от Бас, а от заседателите лъхаше ненавист. Беше напрегнат и думите му звучаха изкуствено. Струва ми се, че не събра кой знае колко точки.