— Май няма да можем да спасим нищо отвътре, нали? — попита Джейк, предварително знаейки отговора.
— Няма, Джейк. Всичко гори. И да имаше някой вътре, моите хора нямаше да могат да влязат. Сериозна работа.
— Защо го повтаряш това?
— Ами гледай! Цялата къща гори едновременно. От всеки прозорец бълват пламъци. И горе, и долу. Това не се случва всеки ден. Ей сега ще пробият и през покрива.
Две групи пожарникари настъпваха бавно с маркучите и насочваха струите по посока на прозорците откъм предната веранда. Един по-тънък маркуч бе насочен към един прозорец горе. Командирът им наблюдаваше минута-две как водата изчезва в пламъците без никакъв особен ефект, после плю и рече:
— Ще изгори до основи. — Той изчезна зад една кола и започна да крещи команди.
Джейк се обърна към Незбит:
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се, Джейк.
— Върви у Хари Рекс и го доведи. Не бих искал да пропусне това.
— Разбира се.
Два часа Джейк, Ози, Хари Рекс и Незбит седяха върху капака на патрулната кола и наблюдаваха как огънят изпълнява предсказанието на командира. От време на време се отбиваше по някой съсед, изразяваше съчувствието си и питаше за семейството. Мисис Пикъл се разплака с глас, когато Джейк й каза, че Макси е изгоряла жива.
В три часа полицаите и любопитните съседи бяха изчезнали, а в четири забележителната викторианска къща се бе превърнала в тлееща развалина. Само коминът и обгорелите скелети на двете коли стърчаха над овъглените останки, а неколцината останали пожарникари тъпчеха из развалините с тежките си гумени ботуши да угасят искрите и тлеещите пламъчета.
Навиваха последните маркучи, когато слънцето се подаде. На тръгване Джейк им благодари. Двамата, с Хари Рекс тръгнаха из задния двор да огледат оттам щетите.
— Карай да върви — рече Хари Рекс. — Все пак е само къщата.
— Ще се обадиш ли на Карла, за да й съобщиш?
— Не. Ти трябва да й се обадиш.
— Нямам намерение да тичам към телефона.
— Май че стана време за закуска — погледна часовника си Хари Рекс.
— Неделя сутрин е. Всичко е затворено.
— Джейк, ти си аматьор, а аз съм професионалист. Мога да намеря топла храна по всяко време на денонощието.
— На паркинга за камиони ли?
— Точно така!
— Готово. А като закусим, ще отидем до Оксфорд да видим как е Роу Арк.
— Чудесно. Нямам търпение да я видя как изглежда с новата прическа.
Сали грабна телефона и го метна към Лусиен, който с усилие доближи слушалката до ухото си.
— Кой е? — попита той и хвърли поглед през прозореца в тъмнината.
— Лусиен Уилбанкс ли е?
— Да, кой се обажда?
— Да познаваш Клайд Сискоу?
— Да.
— Петдесет хиляди.
— Обади ми се пак сутринта.
39
Шелдън Роарк беше седнал на прозореца, вдигнал крака на един стол, и четеше статия за делото „Хейли“ в неделния брой на мемфиския вестник. Най-отдолу на първа страница имаше снимка на дъщеря му и описание на срещата й с Клана. Елън лежеше в леглото на две крачки от него. Лявата половина на главата й бе обръсната и увита с дебела превръзка. На лявото си ухо имаше двайсет и осем шева. Тежкото мозъчно сътресение бе попреминало и лекарите бяха обещали да я изпишат в сряда.
Не беше изнасилена, нито я бяха били с камшици. Когато лекарите му се обадиха в Бостън, разговорът приключи само с няколко изречения. Беше летял седем часа, без да знае какво й се е случило, но очакваше и най-лошото. Късно вечерта в събота отново я бяха гледали на рентген и го бяха успокоили. Белезите щели да изчезнат, косата щяла да порасне. Бяха я уплашили и малтретирали, но можеше да бъде и далеч по-лошо.
Той чу викове в коридора. Някой се караше със сестрата. Остави вестника на леглото й и отвори вратата.
Една сестра бе спипала Джейк и Хари Лий да се промъкват по коридора. Беше им обяснила, че свиждането е от два следобед, а дотогава има цели шест часа; допускали само членове на семейството; щяла да извика охраната, ако двамата не напуснат. Хари Рекс й обясни, че пет пари не дава от колко е свиждането, нито за останалите идиотски разпореждания в болницата — пациентката била негова годеница и той трябвало да я види за последен път, преди да умре, а ако сестрата не си затвори устата, щял да я даде под съд за тормоз, защото бил адвокат, цяла седмица не бил давал никого под съд и това го изнервяло.
— Какво става тук? — попита Шелдън.
Джейк погледна дребния чернокос мъж с зелени очи и каза:
— Вие сигурно сте Шелдън Роарк.
— Да, същият.
— Аз съм Джейк Бриганс. Аз…
— Знам, непрекъснато чета за вас. Сестра, всичко е наред, те са с мен.