— Разбира се — каза Хари Рекс. — Всичко е наред. Ние сме с него. А сега бихте ли ни оставили насаме, преди да съм ви подписал заповедта за изхвърляне.
Тя се зарече да извика охраната и изфуча по коридора.
— Аз съм Хари Рекс Вонър — представи се Хари, стискайки ръката на Шелдън Роарк.
— Влизайте. — Последваха го в малката стаичка и впиха погледи в Елън. Тя все още спеше.
— Много ли е зле?
— Леко мозъчно сътресение. Двайсет и седем шева на ухото, единайсет по главата. Ще се оправи. Лекарят каза, че може да я изпишат в сряда. Снощи се събуди и дълго разговаряхме.
— Косата й изглежда ужасно — отбеляза Хари Рекс.
— Каза, че са я дърпали и са я рязали с тъп нож. Нарязали са й и дрехите, дори са я заплашвали с камшик. Раните по главата са нейно дело. Помислила си, че ще я убият или ще я изнасилят, или и двете. Затова започнала да си блъска главата в кола, на който я вързали. Сигурно това ги е уплашило.
— Значи не са я били?
— Не. Не са я докоснали. Само са я изплашили до смърт.
— Какво е успяла да забележи?
— Не много. Горящ кръст, бели роби, около дузина мъже. Шерифът каза, че е станало на едно пасище на единайсет мили оттук. Собственост било на някаква хартиена фабрика.
— Кой я е намерил? — попита Хари Рекс.
— Шерифът получил анонимно обаждане. Човекът се представил като Мики Маус.
— А, той ли? Моят стар приятел.
Елън тихичко изстена и се изпъна.
— Хайде да излезем отвън — рече Шелдън.
— Тук няма ли нещо за ядене? — попита Хари Рекс. — Винаги огладнявам, когато се приближа до някоя болница.
— Разбира се. Хайде да отидем да пием кафе.
Закусвалнята на първия етаж беше празна. Джейк и мистър Роарк си поръчаха черно кафе. Хари Рекс започна с три кифлички и половин литър мляко.
— Във вестника пише, че нещата не се развиват кой знае колко добре — каза Шелдън.
— Вестникът е прекалено мек — обади се Хари Рекс с пълна уста. — Джейк направо го разкъсват в съдебната зала. А и животът извън залата съвсем не е розов. Ако не стрелят по него или не му отвличат сътрудничката, тогава му подпалват къщата.
— Подпалили са му къщата ли?!
Джейк кимна.
— Да, снощи. Още пуши.
— Стори ми се, че мирише на пушек наистина.
— Наблюдавахме я как изгоря до основи. Цели четири часа горя.
— Ужасно съжалявам. И мен са ме заплашвали, но най-много да ми пукнат гумите, и толкова. И никога не са стреляли по мен.
— По мен стреляха няколко пъти.
— Вие в Бостън имате ли си Клан? — попита Хари Рекс.
— Не съм чувал за такова нещо.
— Жалко. Тия момчета създават истински престиж на нашата професия.
— Така изглежда. Видяхме телевизионните репортажи за безредиците около съда миналата седмица. Следя ги много внимателно, откакто Елън се захвана с това дело. А то е много нашумяло. Дори и при нас. Иска ми се да беше мое.
— Отстъпвам ви го с удоволствие — каза Джейк. — Моят клиент и без това май си търси нов адвокат.
— Колко психиатри ще призове обвинението?
— Само един. Той ще даде показания сутринта, а след това ще ни дадат право на заключителни речи. Утре вечер трябва да сме приключили.
— Лошото е, че Елън ще го пропусне. Тя ми се обаждаше всеки ден и ми разказваше всичко най-подробно.
— Къде сбърка Джейк? — попита Хари Рекс.
— Не говори с пълна уста — каза Джейк.
— Мисля, че Джейк е свършил добра работа. Първо, фактите са отвратителни. Хейли е извършил убийствата, грижливо ги е обмислил и разчита единствено на временна невменяемост. И бостънските заседатели не биха проявили особено състрадание.
— Нито пък нашите — добави Хари Рекс.
— Надявам се, че криете за накрая някоя сърцераздирателна карта в ръкава си — каза Шелдън.
— Той няма ръкави — каза Хари Рекс. — Всичко изгоря. И панталоните му, и гащите му.
— Защо не вземете да дойдете утре сутринта, а? — попита Джейк. — Ще ви представя на съдията и ще го помоля да ви даде възможност да се изявите.
— Мене не би ме допуснал — обади се Хари Рекс.
— Мога да го разбера — каза усмихнато Шелдън. — Ами бих дошъл. И без това смятам да остана до вторник. Тук безопасно ли е?
— Не бих казал.
Съпругата на Уди Макинвейл седеше на пластмасова пейка в коридора до неговата стая и тихо плачеше, борейки се да изглежда храбра заради двамата си синове до нея. Всяко от момчетата стискаше смачкани салфетки, с които от време на време си бършеха бузите и носовете. Джейк коленичи пред нея, за да изслуша обясненията й за това какво били казали лекарите. Куршумът бил заседнал в гръбнака и Уди щял да остане парализиран. Преди това бил началник-цех в една фабрика в Бунвил. Работата му била хубава. Добре си живеели. Тя не работела, поне досега. Щеди да се оправят някак, но не знаела как. Той бил треньор на отбора на сина си. Бил много жизнен. Тя се разплака по-силно, а момчетата бършеха бузите си.