— Той ми спаси живота — рече й Джейк и погледна към момчетата.
— Изпълнявал е дълга си — затвори очи тя и кимна. — Ще се оправим някак.
Джейк извади една салфетка от кутията на пейката и изтри очи. Група роднини стояха наблизо и ги гледаха. Хари Рекс крачеше нервно в дъното на коридора.
Джейк прегърна жената и погали момчетата по главите. Даде й телефонния си номер в кантората и й каза да се обади, ако има нужда от помощ. Обеща да посети Уди, когато приключи процесът.
Магазините, в които се продаваше бира, отваряха в неделя по обяд, сякаш богомолците имаха нужда да се отбият там за по няколко опаковки на връщане от Божия дом, след което се отправяха към къщите на бабите си за неделния обяд и веселбата след това. Странното бе, че затваряха в шест, сякаш бяха задължени да лишат от бира същите тези богомолци, които отново се отправяха към църквата за вечерната неделна служба. През останалите шест дни бира се продаваше от шест сутринта до среднощ. В неделя обаче продажбата се ограничаваше в чест на Всемогъщия.
Джейк купи опаковка с шест кутии от магазина на Бейтс и каза на шофьора си да кара към езерото. Древният автомобил на Хари Рекс бе покрит с три пръста засъхнала кал по вратите и бронята. Гумите бяха съвсем меки. Предното стъкло бе пукнато и осеяно с хиляди размазани насекоми. Лепенката за преминат технически преглед бе отпреди четири години и не се виждаше отвън. По пода се търкаляха десетки празни бирени кутии и счупени бутилки. Климатичната инсталация не работеше от шест години. Джейк бе предложил своя сааб. Хари Рекс го наруга за глупостта. Червеният сааб бе лесна мишена за снайперистите. Докато никой не би обърнал внимание на неговата трошка.
Караха бавно към езерото, без определена цел. Уили Нелсън ридаеше от касетофона. Хари Рекс блъскаше по волана и му пригласяше. Когато говореше, гласът му обикновено бе дрезгав и немелодичен. Когато пееше, ставаше ужасен. Джейк отпиваше от бирата и се оглеждаше за някой слънчев лъч, който би могъл да проникне през стъклото.
Горещината като че ли понамаля. От югоизток се задаваха тъмни облаци и когато подминаха заведението на Хюи, заваля. Дъждът съживи пресъхналата земя, изми праха от тревите покрай пътя, охлади пламналия асфалт и образува лепкава мъглица, която се издигна на метър над шосето. Прегорелите до червено дерета събираха водата и когато се препълниха, от тях потекоха ручейчета към по-широките канали из полята и крайпътните канавки. Дъждът напои памука и соята и образува локвички около стъблата.
Колкото и да бе невероятно, чистачките работеха. Загребваха яростно струите и сваляха напластената мръсотия и полепналите насекоми. Дъждът плющеше все по-силно. Хари Рекс усили касетофона.
Чернокожи рибари с бамбукови пръти и сламени шапки потърсиха убежище под мостовете и чакаха бурята да утихне. Смълчаните дерета под тях оживяха. От поля и долища се понесоха кални потоци. Нивото на водата се покачваше. Негрите извадиха колбаси и бисквити и почнаха да си разказват рибарски истории.
Хари Рекс беше гладен. Спря пред бакалничката на Тредуей край езерото, купи още бира, два сандвича с риба и голяма кесия Лютиви свински пръжки и изсипа покупките в скута на Джейк.
Прекосиха бента. Валеше като из ведро. Хари Рекс спря до един навес. Хората често идваха тук на пикник. Седнаха на една бетонна маса и загледаха как дъждът плющи по езерото Чатула. Джейк пиеше бира, а Хари Рекс подхвана сандвичите.
— Кога смяташ да кажеш на Карла? — попита той и ливна бира в гърлото си.
Едрите капки барабаняха по ламаринения покрив.
— За кое?
— За къщата.
— Нямам намерение да й казвам. Надявам се, че ще мога да я построя отново, докато тя се върне.
— Значи до края на седмицата?
— Да.
— Джейк, ти не си с всичкия си. Пиеш прекалено много и започваш да откачаш.
— Така ми се пада. Сам си го докарах. До окончателния ми провал остават две седмици. На път съм да загубя най-голямото дело в цялата си кариера, за което съм получил деветстотин долара. Красивата ми къща, която всички снимаха и й се възхищаваха, е куп развалини. Жена ми ме напусна, а като научи за къщата, ще поиска развод. В това можеш да бъдеш сигурен. Значи губя и жена си. А щом дъщеря ми научи, че кучето й се е опекло в огъня, ще ме намрази за цял живот. За главата ми е обявена награда. Убийците от Клана ме търсят. Снайперисти стрелят по мен. В болницата лежи войник с куршум в гръбнака, предназначен за мен. Той ще остане инвалид, а аз ще мисля за него всеки ден и час до края на живота си. Заради мен убиха съпруга на секретарката ми. Помощничката ми лежи в болницата, проскубана като пънкарка и със сътресение на мозъка само защото е работила при мен. Съдебните заседатели смятат, че съм мошеник заради избрания свидетел психиатър. Клиентът ми не ме ще повече. Когато го осъдят, всички ще обвиняват мен. Той ще наеме друг адвокат за обжалването, някой от Съюза за граждански свободи, а те ще ме дадат под съд за некомпетентна процесуална защита. И ще бъдат прави. Ще ме разпънат на кръст за професионална некомпетентност. Тогава няма да имам нито жена, нито дъщеря, нито къща, нито практика, нито клиенти и пари, абсолютно нищо.