— Джейк, имаш нужда от психиатър. Трябва да се запишеш за преглед при доктор Бас. Ето, вземи една бира.
— Предполагам, че ще се пренеса у Лусиен и по цял ден ще кисна на верандата.
— Може ли да ти наема кантората?
— Мислиш ли, че тя ще поиска развод?
— Сигурно. Четири пъти съм се развеждал и всичките жени ме съдиха за какво ли не.
— Карла няма да го направи. Аз обожавам земята, по която стъпва, и тя го знае.
— Да, и ще спи на земята, като се върне в Клантън.
— Не, няма! Като се върне, ще вземем един спретнат, удобен, малък фургон с две легла. Ще ни върши чудесна работа, докато траят черните дни. След това ще си намерим друга старинна къща и ще започнем отначало.
— Ще си намериш вероятно и друга съпруга и ще започнеш отначало. Откъде-накъде Карла ще трябва да напусне прекрасната си виличка на брега, за да се завре в някакъв фургон в Клантън?
— Защото аз ще бъда вътре.
— Не е достатъчно, Джейк. Ти ще бъдеш един пиян, банкрутирал адвокат, лишен от права, който живее във фургон. Ще бъдеш в немилост пред обществото. Всичките ти приятели, без мен и Лусиен, ще те изоставят. Тя никога няма да се върне. Свършено е, Джейк. Като твой приятел и адвокат по разводите те съветвам първи да заведеш дело. Направи го веднага и тя няма да усети как е станало.
— Защо пък аз да завеждам бракоразводно дело?
— Защото иначе тя ще заведе. Ние обаче първи ще подадем молбата и ще потвърдим под клетва, че тя те е изоставила в най-трудния момент.
— Това основание ли е за развод?
— Не е. Но ние освен това ще твърдим, че ти си луд, временно невменяем. Остави всичко на мен. Решението „Макнотън“. Нали аз съм противният адвокат по разводите, забрави ли?
— Как бих могъл да го забравя? — Джейк си наля топла бира от забравената бутилка, после отвори друга. Дъждът поспря и облаците се разнесоха. Откъм езерото повя хладен вятър.
— Ще го осъдят, нали? — попита Джейк, взирайки се в далечината.
Хари Рекс спря да дъвче и избърса уста. Остави картонената чиния на масата и отпи голяма глътка бира. Вятърът пръсна капчици вода върху лицето му. Той ги обърса с ръкав.
— Да, Джейк. Свършено е с твоя човек. Чета го по очите им. Оная дивотия, че е невменяем, не мина. Те просто не повярваха на Бас, а след като Бъкли му извади кирливите ризи, всичко отиде по дяволите. Пък и Карл Лий не си помогна сам. Говореше наизуст и съвсем откровено просеше състрадание. Толкова калпав клиент. Докато даваше показания, наблюдавах заседателите. Не видях никой да е на негова страна. Ще го осъдят, Джейк. И то веднага.
— Благодаря, че си толкова откровен.
— Аз съм ти приятел и мисля, че трябва да започнеш да се подготвяш за присъда и дълго обжалване.
— Знаеш ли, Хари Рекс, иска ми се да не бях срещал и чувал за Карл Лий.
— Твърде късно е, Джейк.
Сали отвори вратата и поднесе съчувствията си за къщата. Лусиен се бе качил в кабинета си, работеше и беше трезвен. Посочи стол и покани Джейк да седне. Бюрото бе претрупано с листове и бележници.
— Цял следобед съм работил върху заключителната реч — посочи той бъркотията пред себе си. — Единствената ти надежда да спасиш Хейли е да ги омаеш и трогнеш с последните си аргументи. Наумил съм си да съчиня най-великата заключителна реч в историята на правото. Тя ще реши нещата.
— Предполагам, че шедьовърът ти е вече готов.
— Да ти кажа право, готов е. Много по-добър от всичко, което главата ти може да роди. Предположих, а и явно не съм сгрешил, че си прекарал неделния следобед да рониш сълзи По изгубената си къща и да удавяш мъката си в бира. Знаех си, че нищо няма да подготвиш. Затова седнах и го написах вместо теб.
— Да можех да съм трезвен като теб, Лусиен.
— И пиян бях по-добър адвокат, отколкото ти трезвен.
— Аз поне все още съм адвокат.
— Вземай. — Лусиен метна един бележник към Джейк. — Компилация от най-добрите ми заключителни речи. Най-доброто от Лусиен Уилбанкс, събрано на едно място. Предлагам ти да го научиш наизуст и да го повториш дума по дума. Толкова е убедително. И недей да се опитваш да го променяш, нито да импровизираш. Просто го назубри.