— Вие ли сте доктор Уилбърт Роудхийвър? — попита високо той, гледайки към заседателите, сякаш да им каже: „Ето ви един истински психиатър.“
— Да, сър.
Бъкли задаваше въпроси, милиони въпроси за неговото образование и професия. Роудхийвър бе уверен, спокоен, подготвен и опитен в показанията. Говори надълго и нашироко за многостранното си образование, огромния си опит на практикуващ лекар и за изключителната важност на работата си като главен лекар на щатската психиатрична болница през последните години. Бъкли го попита дали има много публикации. Той отговори положително и в продължение на половин час двамата обсъждаха писанията на този толкова учен мъж, който бе получил средства за научна работа от федералното правителство и от правителствата на няколко щата, членуваше във всички организации, в които членуваше Бас, и в още няколко, и бе удостоен с признание от всяка асоциация, която има нещо общо с изследванията на човешкия мозък. Свидетелят беше наистина изискан. И трезвен.
Бъкли го величаеше като специалист, а Джейк нямаше въпроси.
Бъкли продължи:
— Доктор Роудхийвър, кога прегледахте Карл Лий Хейли за първи път?
Специалистът прегледа бележките си.
— На деветнайсети юни.
— Къде беше извършен прегледът?
— В моя кабинет в Уитфийлд.
— Колко трая?
— Няколко часа.
— Каква беше целта на този преглед?
— Да проуча и реша какво е душевното му състояние по това време, както и по времето, когато е убил мистър Коб и мистър Уилард.
— Проучихте ли развитието на душевното му състояние?
— По-голямата част от информацията бе събрана от един мой сътрудник в болницата. След това двамата с мистър Хейли я обсъдихме.
— И какво показа прегледът?
— Нищо особено. Той говори много за Виетнам, но нищо особено. Държеше да приказва. Сякаш някой го беше посъветвал да говори за това колкото се може по-дълго.
— За какво друго говорихте по време на първия преглед?
— За най-различни неща. За детството му, за семейството, образованието, местата, където е работил, почти за всичко.
— Той говори ли за изнасилването на дъщеря си?
— Да, много подробно. Беше мъчително за него, както би било и за мен самия, ако ставаше дума за моята дъщеря.
— Говори ли той за събитията, които водят към убийството на Коб и Уилард.
— Да, и то доста подробно. Постарах се да установя доколко е осъзнал и разбрал тези събития.
— Какво ви каза той?
— Отначало не много. Но с времето се отпусна и обясни как е обикалял съда три дни преди убийствата и как е избрал подходящо място за извършването им.
— А за самите убийства?
— Никога не ми е говорил много за самите убийства. Каза, че не си спомнял кой знае колко, но аз подозирам, че не е точно така.
Джейк скочи.
— Възразявам! Свидетелят може да дава показания само за това, което действително знае. Няма право да прави предположения.
— Приема се. Моля, продължете, мистър Бъкли.
— Какво друго наблюдавахте по отношение на неговото настроение, държане и начин на изразяване?
Роудхийвър кръстоса крака и леко се залюля. Сведе чело в дълбок размисъл.
— В началото той бе много недоверчив и се затрудняваше да ме погледне в очите. Отговаряше кратко на въпросите ми. Възмущаваше се, че се намира под охрана, а понякога и с белезници, когато се намира в болница. Искаше обяснение за облицованите стени. Но след известно време се отпусна и заговори свободно почти за всичко. Категорично отказа да отговори на няколко въпроса, но за всички останали, бих казал, че беше напълно готов да сътрудничи.
— Кога и къде го прегледахте след това?
— На следващия ден, на същото място.
— Какво беше неговото настроение и държане?
— Почти същото както и предишния ден. Отначало сдържан, но след това се отпусна. Говореше главно за същите неща както и предишния ден.
— Колко трая този преглед?
— Около четири часа.
Бъкли погледна в един бележник, после прошепна нещо на Мъсгроув.
— Така, доктор Роудхийвър, в резултат на вашите прегледи на мистър Хейли на деветнайсети и двайсети юни вие успяхте ли да поставите диагноза за психическото състояние на обвиняемия на тези дати?
— Да, сър.
— И каква е вашата диагноза?
— На деветнайсети и двайсети мистър Хейли беше със здрав ум. Бих казал, напълно нормален.
— Благодаря ви. В резултат на вашите прегледи успяхте ли да поставите диагноза за душевното състояние на мистър Хейли в деня, когато е застрелял Били Рей Коб и Пийт Уилард?
— Да.
— И каква е диагнозата?
— В този ден той е бил душевно здрав, без никакви отклонения.
— Въз основа на какви фактори правите вашето заключение?